Георги Николов: Както се отваря небе

ЙЕРИХОН

Стоиш пред крепостта безмълвен. 
Йерихонските тръби пресипват.
Все тъй войските ти отвън са,
а вътре обсадените са още сити.

И хлътват бузите на твоите тръбачи, 
като мехове гърдите им свистят. 
И пясъците техните гърла затлачват,
и устните им са плътно стиснати.

А зъберите крепостни небе захапват – 
толкоз близо стените са до Бога. 
И йерихонските тръби се стапят
на слънцето. И вече са негодни. 

Стените не поддават на Божието слово – 
стените, споени с друга вяра.
И се изсипва разтопеното олово 
върху воините ти и ги изгаря.

Но щом си водителят Навин, ти никак
не можеш да откажеш щурма.
И поставяш на катапулта на езика 
тежката си дума… 

СИЗИФ

Ще се разпадне камъкът – 
времето клин в него е вбило. 
Ще се свлече, когато не очакваш, 
на отломки по билото.

Ще отпуснеш ръце загрубели – 
какво със тях сега да правиш? 
И ще разбереш на хребета, 
че боговете били са прави.

Трябваше този камък да тикаш, 
както бръмбар – топчето торно. 
Да събираш лавината бликнала 
в снежна топка повторно.

Да подаваш над облаците глава 
за глътка разреден въздух и
към самия Олимп след това 
да пълзиш по лишеи и мъхове.

Да закрепиш някак камъка 
на върха мъглив и снежен. 
Да го превърнеш в паметник, 
в скулптура на надеждата…

Но се разпада и твоят мит 
във времето немилостиво 
по същия тъй стръмен рид, 
по който си напрягал мишци.

А надолу по сипея ронлив 
усилието вече не си струва. 
И слизаш от върха, Сизиф, 
само с камъче в обувката.

РИМСКА МОЗАЙКА

Пусто е около Рим, страшно е пусто.
Варварите засега са в пределите си. 
Животът тече в обичайното русло –  
пирове, триумфи, заговори, арени…

Домашните роби ситнят по мрамора 
с подноси, отрупани с отбрани ястия. 
Навеждат се робите пред господарите, 
а те ги отпъждат с жестове властни.

Навън слънцето небето жигосва. 
Кривят се призрачно в маранята
с плебейските си туники износени, 
разпънати на кръстове, плашилата.

На мравуняците вулканите зейват. 
Издигат се вавилонски къртичини.
Сякаш въстава природата в империята, 
но си е непревземаема тя иначе. 

Единствената заплаха е времето, 
настъпващо към Рим в славата му.  
То оставя подире си стени разрушени, 
обрастващи в бръшлян и забрава.

На дворците по шахматните подове 
времето мести своите фигури 
на императори, куртизанки и сводници. 
И вечността се разпада на мигове.

Стихотворенията са от последната поетична книга на Георги Николов "Както се отваря небе"

Изд. Литературен форум, 2023
Рецензенти: Кирил Кадийски, Бойко Ламбовски
Брой страници: 132
Цена 15 лв.

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

Заглавно изображение: Юлиус Шнор фон Каролсфелд, Рухването на стените на Йерихон, гравюра

НОВИ КНИГИ: Георги Николов и "Както се отваря небе"

Георги Николов в Диаскоп

Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.