Валери Валериев: "никой не издаде, никой не призна" — "мястото е свободно"

Мястото е свободно. Пластовете се разместват постоянно. Безсловесните дават мъдри отговори на вселенски въпроси, докато човекът се движи в мрак. Гордостта, хубостта, знанието, неговата изобретателност и хитрина са се стекли от изпосталялото му тяло. Той стои гол на своя кръстопът или върви по обратния път в търсене на спомена за радостта от Спасението.

59 стихотворения, възли от монолози в ефира, събрани в почти квадрат. Затваряш последната страница, обръщаш книгата и виждаш, че от четвърта корица не наднича умен читател. Мястото е свободно. Трябва да усвоиш пространството, за да разчетеш знаците.

Христина Мирчева

изкуството на безгласното посочване

когато потъна онзи кораб или когато се срути онази кула
когато се подпалиха онези бараки
когато се скъса преградната стена

всички много добре разбираха
но никой не издаде
и никой не призна

горд и благодарен

последвах стопанина в градината с плевелите
            сред отломките от теракотени джуджета

тук под навеса редим дървата за огрев
тук побиваме колци и хвърляме камъни
големи камъни по пътеката и в тревата
цели тотеми, менхири
за да ни виждат от космоса
без всеки ден да казваме
„виж, Господи, това са делата ни“
а на онзи пън до оградата по-добре да не сядаш

ръждясала вила, облегната на мушмула

олтар, който няма да проговори

в апаратната

събрали са се: пушат и пият

събудих се на дъното на езерото – казва един – подгизнал съм; имам вода в обувките;
познавам тези хора и не мога да ги излъжа; потопен съм в буркан със сладко; облякъл съм
мръсна риза; тези хора ме познават и знаят, че не мога да лъжа; пуснаха прожекторите;
това сa петната от вино и шоколад; напоен съм целият с миризмата на цигари; тясно
ни е тук; вратовръзката – казва един – възелът; все едно съм залят със сироп; все едно
съм залят с киселина; тези хора ме познават и знаят, че съм лъжец; пуснете рекламите;
гримиран съм; чакам пчелите да ме ужилят; очакват, че ще ги излъжа; нямам панталони; 
тя има непоклатимо мнение – казва един – няма как да стане; не съм гримиран; те са 
хора с изградено мнение; няма начин; натопен съм; тези хора ще си помислят, че ги лъжа; 
не става, защото имам вода в обувките; ще разберат; в ефир сме – казва един – камерите 
работят; столът е празен

така и не се намери кой да съобщи новината

унижение

лошо скроена риза
спалня в наклонена кула
паспорт от кожата на крастава жаба
            (държава, която се дуе и свива на картата)

по-рядко: значки, нашивки, белези, татуировки

уж всичко у дома е наред
уж всичко в работата е наред
а ребрата болят, дробовете стягат

веднъж застреляли по милост един самозапалил се
защото не успял навреме да си свали сакото

по-често: пожарникарите влачат огромен трион
за да освободят някоя чистокръвна хрътка с глава
заклещена между пръчките на ръждясала ограда
преди да умре от мъка и глад

Илюстрация за Диаскоп: © Георги Чепилев

Стихотворенията са от книгата на Валери Валериев "Мястото е свободно"
Изд. Versus, 2024
Редактор: Петър Чухов
Оформление: Иво Рафаилов 

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

Валери Валериев

Валери Валериев е роден на 10 май 1984 г. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“, работи като адвокат. От 2021 е докторант към Института за държавата и правото – БАН.

Валери Валериев публикува стихове и разкази в Литературен вестник, сп. „Съвременник“, сп. „ТЕКСТИЛ“, сп, „НО Поезия“, „Диаскоп“ и други периодични издания. През 2004 г. е отличен с награда в студентски конкурс за поезия на името на Никола Вапцаров. През 2006 г. печели конкурс за къс разказ на тема „Екстаз“, организиран от сп. „Алтера“.

Автор е на стихосбирките „Факти“ (изд. „Литературен вестник“, 2015 - номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“), „Кражбите зачестиха“ (изд. „Versus“, 2018), „Засечка“ (изд. „Versus“, 2020 – номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“; отличена с почетна грамота за участие в Националния конкурс за лирика „Иван Пейчев“) и „Мястото е свободно“ (изд. „Versus“, 2024).

Валери Валериев в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника