Герои на нашето време в произведенията на деветото изкуство

За възхищение и похвала винаги ще има време, стига да не се приспиваме. По-добре е да се хвърли критичен поглед върху досегашната дейност на деветото изкуство у нас. Ще видим много бурени и ръждясали врати, водещи към затворени градини – не се изнасят и показват необходимите за обществото образи. Пътникът винаги оглежда пътя си, добре е да гледа и назад, но по-добре е напред да гледа, защото там са идеалите, там са непостигнатите блянове.

И така, да видим какво сме изминали и какво ни предстои?

Няма да говоря за нашата мудност. Необходимо е вече да е ясно, че организираното движение трябва да престане да се движи само в тесни професионално материални рамки. Нека се предприеме една по-широка акция. Нека не се започва с много. Достатъчно е да се започне с възпитанието „Как да гледаме произведения на деветото изкуство”. Ако всяка година се реализира по едно начало полезно и съгласно целите на устава, бързо ще се догони живота и неговите нужди. Трябва да не се изпуска времето. Годините вървят, времето руши всичко, а други ни изпреварват – поемат ръководни роли, всаждат чужди идеи и свои схващания, далеч от вековната българска традиция. Достатъчно само думи и пожелания!

В това отношение какъв образ на герой е необходим за днешното време да се представи в произведенията на деветото изкуство?

Забележете приближаването на нови технологии в областите на екологията, икономиката, финансите и пр., които стават трудни за проследяване, за обхващане и регулиране. Трябва да се разбере това, което е и от което повечето от нас отстъпват с ужас – създаването на хибридни същества-чудовища от типа човек/машина/животно, които няма да имат нищо общо със съвременното човечество.

Подобряването на човешкото същество, стремежът към щастие на трансхуманистите повдига въпроса за смисълът на човешките страдания. Защо е злото? За да отговорим на този въпрос може да анализираме трагедията на Шекспир „Крал Лир”. В България е отпечатан роман в картини по „Ромео и Жулиета”, за съжаление аз незная такъв по „Крал Лир”. Добре би било да се преведе чуждестранен графичен роман по тази класика, Шекспир е труден за българските автори заради нередностите в законодателството.

Лир изпива до дъно чашата на мъченията. В началото на трагедията той е деспот, самозабравил се властник, заслепен от гордост, привикнал да го ласкаят и да му се покланят. Разярен, той се отрича и напуска дъщерите си, като предпочита бедност и тегло пред смирението. Лир не се смирява изведнъж. Когато отива да живее в пустинята, той гори от желание да отмъсти. Но мисълта за отмъщение се свършва с безсилна злоба. А мъките в пустинята довеждат обезсиления Лир до безумие. И едва след това в него се пробуждат по-добри човешки чувства, става способен да разбере мъките на страдащите хора. Лир за пръв път си спомня за ония, за които е бил сложен на трона да се грижи, но за които толкова малко е мислил по-рано – когато сам страда, той си спомня за страданията на бедните и болните. Лир, който е гледал на всички, които го заобикалят, като на служители на неговите прищевки, сега с трогателна нежност се грижи и го виждаме в нов вид.

Георги Чепилев

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.