Георги Чепилев: Размисли за предстоящата историческа изложба на българското девето изкуство

По-широка информация относно българските исторически романи в картини можете да прочетете в статията от 6 юни 2017 година:  "Впечатляващи исторически комикси на варненското комикс дружество"

Настоящата статия посочва границата между историка и критика с цел избягване на едностранчивост или противоречивост.

Историята като минало не може да обясни актуалните задачи на настоящето. Защото ключът за това само отчасти лежи в миналото. Има проблем днес в изчезването на художествената критика в пазара на културата и необходимост от нейното възкресяване. Макар че критиците се отнасят към историческия опит прагматично, а не исторично, те са извънредно необходими. Разбира се, те виждат и оценят като непреходно само това, което е актуално днес и това, което утвърждава тенденции в настоящето развитие. Значи критиците интерпретират миналото заради днешни цели, т.е. модернизират го. Трудно е да се разбере историческия момент на съвременния художествен живот. Критиката проявява пристрастия, тя е субективна – лично, групово и исторически. Когато интересът е към определена традиция от множеството представени в историята на изкуството, то става откъсване от историческия контекст и обръщане под желания ъгъл на виждане. За разлика от този вътрешен, субективен художествен живот на критика, историкът може само да констатира и систематизира, да описва и обяснява обективното. Историята започва там, където завършва действителния живот и (липсват дори мемоарни отражения), защото се интересува от целия завършен творчески път. Въпросите му са свързани с това: Какво е било в тези погълнати от историята времена? Как и защо се развива? Към какво довежда и какво поражда?

Историческото знание изисква смирение. Критикът познава своето време в неговата незавършеност и само предполага как ще се развият събитията, нещо като „пророк в своето временно отечество”. А историкът изучава миналата епоха като завършена структура, затова не знае какво е напред, а само какво е било назад. Ето защо критикът може да влияе на творци от своето време, макар че може да преувеличава достойнства, да осъжда или очерня, да отхвърля и игнорира и пр. от палитрата на злободневния живот. Историкът също има възможности за фалшифициране на действителната историческа картина – опит да подобрява историята, да я пренаписва отново, да е поправя, доизмисля и пр. несмирени действия. Може да се каже, че образцовият историк на комикс изкуството трябва да е трезв, студен, безмълвен, подобно на неподвижна морска вода, докато критикът прилича на развълнуван океан. Добре би било да се проследят пружините, които изграждат плетеница от двата погледа – исторически (изучаващ извън своето време само със знание и разбиране) и критически (човек на своето време). Тази плетеница е необходима, защото българската история на деветото изкуство, първо, все още не легитимно и второ, все още търси факти и документи във време, когато почти няма живи свидетели на миналото.

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника