Петър Михайлов: Поетът, редакторът, журналистът, критикът, издателят или Пламен Тотев на 60!

17.04.2024
Снимка 1

Да, на толкова стана на 23 март 2024-а. Дай Боже да го почетем подобаващо. През последните години той е известен като основател, т. е. собственик на едно от елитните издателства у нас - „Персей“. Ала доста пъстра и богата е реално биографията му[1]. Творчески многолика. Малцина знаят, че той е първокласен поет, по чиито лирически текстове някои емблематични наши композитори като Краси Гюлмезов, примерно,  създават хубава музика, а самите песни са изпълнени от много добри певци - Петя Буюклиева, Таня Боева, дует „Шик“.

Роден е в гр. Ловеч. От малък се запалва по четенето, ала не какво да е, а на класическите западноевропейски автори и това сякаш предопределя съдбата му. През 80-те години кандидатства в Софийския университет и е сред първите приети. Имал е възможността да следва правни науки, но се насочва към филологическия факултет[2]. Пази добър спомен за преподавателите си - проф. Людмила Стефанова (по западноевропейска литература), проф. Петко Троев. Но решаваща се оказва срещата с друг доскорошен корифей на литературознанието у нас - проф. Симеон Хаджикосев. Име-институция! Поколения студенти раснахме с този изумителен полиглот, учен, преподавател, а и личност, която формираше с присъствие и личен пример поведение, етика, естетически вкус. Та още на банката в Университета Пламен Тотев замисля първата си книга! Критико-теоретична! Няколко години по-късно е реализирана под заглавието „За мястото на върха. Литературно изследване“, което е сериозна заявка за присъствие в нашия литературен живот[3]. Втората се появява подир година - през 1995 - и е с интригуващ сюжет и тема: „Българският блян по епопея“. Тя повече ориентирана към родната литературна история и разглежда явления като „Кървава песен“ на Пенчо Славейков, „Чеда на Балкана“ на Кирил Христов и „Златни ниви и бойни полета“ на Емануил Попдимитров. Безспорно елитарни автори, доближаващи максимално до европейското равнище в естетически план. Трябва да признаем, че тези творби и автори са по-малко обследвани в нашата литературна история, така че работата на Пламен Тотев е приносна в това отношение. Първата част е по-теоретично ориентирана. Втората е вече задълбочен текстов и междутекстов анализ на художествените творби, които влизат в непознат дотогава диалог.

Третата книга „Животът на класиката. Литературни епохи и направления, творци, произведения, проблеми“ се появява подир десетилетие (2014) и е симптоматична книга. Не само, че е издадена от „Персей“, ала тя е спечелила конкурс на Министерството на културата, носи рецензията на проф. Симеон Хаджикосев, надхвърля 300 страници и е дизайнерски оформена от Стефан Тотев - син на автора. Скъпа книга! Може би в някакъв смисъл и сантиментална. Но е белег на едно определено ниво. Сближени са вкусовете на изследователя Пл. Тотев - от една страна са любимите Балзак, Дюма, Мопасан, но и Дефо, Дикенс, Текери, Достоевски. Към тази палитра е прибавен и особеният колорит на нашата класика - Каравелов, Пърличев, Петко Славейков, Ботев, Вазов, та стигайки до Йовков. Към целия този масив има и въвеждаща част, опираща се на зората на класическата литература - Омир, Есхил, Софокъл. И поради всичко това можем да я определим за/като Класическа литературно-историческа книга. Ала не съвсем. Защото блендата е богата, нюансите са много. Класическото проиграно в неговите различни проявления в значими национални литератури, постигащи онова, което определяме като европейско ниво на цивилизованост и на естетическа мяра. Появата на подобни книги дават оная лелеяна от д-р Кръстев издигнатост на нашия национално културен хоризонт. Комай век след появата на „Мисъл“ изследователят Пл. Тотев изпълнява завета на вездесъщия, на скандалния наш законодател в критиката (по думите на проф. Симеон Янев). „Животът на класиката…“ обединява в някакъв смисъл предишните търсения на Пл. Тотев. Но привнася и нещо специфично свое. В определен смисъл „Животът на класиката…“ играе и възпитаваща, култивираща роля за читателя си  бил той по-млад, или по-стар. Диапазонът е широк! Хоризонтът е огромен. Задачата е великолепно изпълнена. Може само да се съжалява, че Пл. Тотев сравнително рядко пише такъв тип изследвания. Те са приносни. Ценни.

За изтеклото време издателят реализира няколко сборника с научно-практическа насока: помагала за ученици, с оглед на тяхната подготовка за външните оценявания за 7-и клас и за Държавния зрелостен изпит  в края на 12 (т. нар. матура). Та в някаква степен личи белегът на добрия учебник - структурираност, прегледност, хронологическа ясна и стройна концепция за историческия подход към изучаването и възприемането на литературната класика. Още по-откроимо е онова разбиране за свързаността на литературните процеси, т. е.: те не са сами за себе си, те не са капсуловани и изолирани едно от друго - те диалогизират едно с друго, спорят по между си, цитират се понякога взаимно, но са подчинени на хуманистичните възгледи за човека, водещи го по пътя на доброто, красивото, развиващи фантазията му, каращи го да се бори и съпротивлява постоянно на злото.

Силно е приятелството му с поета от по-старото поколение какъвто беше Евтим Евтимов - майстор на любовната лирика. Днес е близък с Димитър Христов, Маргарита Петкова и често издава техни стихосбирки. Същевременно протяга ръка и на съвсем млади автори - Богослав Тервел, чиято дебютна книга вече е литературен факт. Също така е готов да рискува и с неизвестни, на които обаче гласува огромно доверие. Тук ми се ще да благодаря за подкрепата при реализацията на собствената ми книга „ОРЕС върху съвременна българска литература“ (2023). Съвсем скоро ще се появи и книга с разкази от зетя на  поета, писателя, общественика Атанас Мочуров - господин Деков.

Вече споделих за отношението му спрямо проф. С. Хаджикосев. Последните томове от неговото епохално изследване „История на западноевропейската литература“ (в 13 части!). също така и проф. Петко Троев представи чрез „Персей“ своето изследване на живота - върху поетиката на Достоевски. Двама големи литературни теоретици и историци, които формираха поколения филолози. Хубаво е, че Пламен Тотев помогна техният дългогодишен труд да бъде реализиран, защото така вече те са неделима част от нашето литературознание.