Емили Ская: 50 начина да завършиш стихотворение
17.04.2024
Превод от английски език: Юлияна Тодорова
Когато Т. С. Елиът написва „Април е най-жестокият месец“, той не говори за опита и провала в предизвикателството да се напишат 30 стихотворения за 30 дни в Националния месец за поезия. Но може да ви се прости, ако си повтаряте тая зловеща фраза, когато към шестия ден започнете да губите желание, взрели поглед в приложението „Бележки“, докато се опитвате да разберете какво означава „смъртта като стена от корнфлейкс!!!“ за човек в 3 ч. през нощта, който спешно транскрибира стиха направо от музата.
Докато текат предизвикателствата в Националния Месец за Поезия, препоръчвам да се следи Тейлър Байас, която винаги през април публикува календар на официалните предизвикателства. Ако 30 стихотворения за 30 дни все още ви звучи малко плашещо, то е, защото това действително е така. Но да цитираме Карина МакГлин в майсторското ѝ есе от „Лимки по пода“, „ОБИЧАШ да пишеш стихотворения, нали не си забравил??“
Като преподавател, аз искам студентите ми да оценяват факта, че човек може да намери вдъхновение за стихотворение навсякъде, но да си подадеш няколко препятствия, които да преодолееш, ще ти помогне да напишеш точно СТИХОТВОРЕНИЕТО, а не всяко възможно. Ето защо създадох този ПОМОЩНИК-ГЕНЕРАТОР НА СТИХОТВОРЕНИЯ, онлайн източник за поети, който съдържа потенциални характеристики за едно стихотворение. Да ползваш подсказки – дори ако по принцип избягваш да го правиш – е страхотен начин да сложиш началото на стихотворение. Но как завършваш стихотворение, особено проблемно, което има нужда от нещо, което не виждаш и не разбираш?
Да завърша стихотворение, беше нещо като енигма за мен като студент-магистър по изящни изкуства. На поетичните ми инстинкти, каквито и да бяха, не можеше да се разчита да дадат чисто злато и това ме притесняваше много. Аз съм зодия Рак, а изгряващият ми знак е Скорпион, затова реших да направя това като контекст за моя апетит за устойчива интензивност в поезията. За мое удивление, обаче, често започвах да пиша някое стихотворение по силен начин и после запецвах на края, сякаш неловко се оттеглях зад сцената. Помня професорката си в магистратурата Мариан Борух как зачеркна края на няколко мои стихотворения и по време на семинарното занятие ми каза, че съм преекспонирала нещата. „Това тук на края е като съшито, все едно е „P.S. И не забравяй майонезата“, казваше ми тя.
Стана ми любопитно кои са всички възможни начини да се завърши едно стихотворение. Кой е правилният завършек за определено стихотворение и как да го разпозная, когато го видя? Според традицията на Ейдриан Рич да редактира, като „вижда отново“, каня поетите, на които преподавам, да се опитат да пробват възможно най-много алтернативни вариации на едно стихотворение, да мислят за редактирането не като поправяне, а като ремиксиране, придружаващо оригинала.
Очевидно, точно както съществуват безброй начини да се започне едно стихотворение, така има и безкрайно много начини да го завършиш и да се измъкнеш от положението.
Тези 50 начина са само началото.
50 начина да завършиш стихотворение
1. Завършете с образ (класическия избор).
2. Използвайте двустранен край: застанете в единия край и ритнете вратата в другия.
3. Завършете с въпрос, като Хейдън: Какво знаех аз, какво знаех аз / за самотните и неприветливи офиси на любовта?
4. Завършете с драматична промяна в динамиката. Преминете от последователност към фрагментарност, от конкретно към абстрактно. Завъртете копчето за звука. Покажете се от другата страна. Променете пунктуацията. Забързайте ритъма или пуснете повече въздух в стихотворението.
5. Завършете с неочаквана поанта.
6. Сложете прозрение за завършек – изведнъж провиждате, светкавица удря кулата на личността, и пр.
7. Назовете нещо, за което преди е било трудно да се намери име; все едно да го призовете от мрака.
8. Завършете, като се върнете към началото (върнете се към образ, повторете синтаксис, теза, върнете се към началото на случката/историята).
9. Пропуснете нещо, завършете мистериозно или направете малък намек и подканете читателя да го разбере.
10. Намерете това, което сте споменали, че търсите, заявете, че ще продължавате да търсите или съобщете, че се отказвате да търсите.
11. Завършете с ремикс, като началото на сестина (шест-редова строфа) – сгъстете и префигурирайте ключовите си идеи в нов порядък.
12. Завършете с обрат: обърнете историята, променете съотношението на поетичната сила, променете гледната точка или буквално обърнете порядъка на стихотворението с краката нагоре.
13. Завършете с предсказание или го изпълнете.
14. Напишете два завършека и нека читателят избере този, който му харесва повече.
15. Използвайте рефрен – започнете и завършете с един и същи стих.
16. Завършете с нелогично следствие и накарайте читателя наистина да се чуди.
17. Прекъснете – може би вече сте написали действителния завършек и той е няколко реда по-нагоре.
18. Завършете с троен модел, който прави всичко да звучи лирично и задълбочено (като Боб Хас: къпина, къпина, къпина).
19. Завършете с модела „ченто“: заемайте (но и цитирайте) стихове от други поети, организирани по различен начин.
20. Прочистете образите, които използвате, до съставните им части и завършете стихотворението в сбития стил на хайку.
21. Завършете с църковна литания или молитва.
22. С почит към Маркес, нека за последния стих да се погрижат мравките. („Първия от рода, вързан за едно дърво, и последния го ядат мравките.” Превод от испански: Румен Стоянов.)
23. Погледнете първия и последния стих – на мястото ли са си? Краят всъщност началото ли е и началото край (да не ставаме прекалени философи)?
24. Завършете в стила на газал: позовете се по име и завършете с модела на рима и повторение.
25. Опитайте край ала Еркюл Поаро: съберете всички заподозрени в хола и нека отпадат един по един, докато остане най-малко вероятният.
26. Променете посоката на жеста на стихотворението – ако е затворен вид, насочете го навън към света и обратно: да стане по-интроспективен към края.
27. Обобщете това, което е казано досега, „И така…“ или „Накратко…“, или „ С други думи…“, или пък „Казах каквото имах да казвам“.
28. Променете тона – примерно, като осмеете нещо, което до този момент сте вземали много насериозно.
29. Напишете имитация на „Чудовището в края на книгата“ и, като Гровър, помолете читателя да спре да обръща страниците; обещайте му, че няма да поиска да узнае какъв е краят.
30. Нека изкуственият интелект, зарчето или методът n+7 реши как да завърши стихотворението ви.
31. Завършете с описание на произведение на изкуството.
32. Завършете с разкриването на важна тайна.
33. Завършете с многозначителна мъдрост или дори (по заемка от Шекспир) със спретната малка пословица в куплет с рими.
34. Разнообразете метафорите си и включете сънища, приказки, басни или митове.
35. Завършете с изличаване на собствените си думи.
36. „Може би истинското съкровище бяха приятелствата, които създадохме по пътя“.
37. Оформете стихотворението си като монолог в шоу на Шонда Раймс: първо заявете метафората си, после я обяснете в подробности, след повторете това с патос, докато плачете.
38. Завършете с екзистенциален страх, смърт; слънцето, което поглъща земята и други весели теми.
39. Завършете с обрат – изненада! Читателите само са мислили, че знаят накъде върви текстът.
40. Завършете с прераждане, като пчелите при С. Плат, които „вкусват пролетта“.
41. Не се съгласявайте със собствените си изводи, променете решението си, отхвърлете казаното, откажете се от това, за което сте изразили проникновено чувство.
42. Действайте като Рилке и неочаквано се конфронтирайте с читателя с „Трябва да промениш живота си“.
43. Спорете с някого: със себе си, с някой, който вече се е появил в стихотворението, нов човек, известна личност, таен човек, любим, критик, читател, света, Господ, луната, историята.
44. Изречете ловка подробна клетва към врага си за хиляда години напред.
45. Омаловажете самия себе си, като Пруфрок (герой на Т. С. Елът) кажете, че това изобщо не сте го имали предвид.
46. Ако стихотворението е било предимно наративно по съдържание (сцена, герой, сюжет, диалог), завършете с лирична стратегия на повторение (звук, образ, преносно значение).
47. Подскажете, че адвокатът ви е редактирал оригиналния завършек, за да ви предпази от затвор.
48. Ако стихотворението е било убедително до този момент, прекъснете границите на лирическия герой и го заменете, като въведете непознатото, въпрос без отговор или непрестанно тревожно чувство.
49. Ако стихотворението се върти около необясними тревоги, променете това, като лирическият герой стане по-сигурен за някакво прозрение.
50. Откажете да сложите край, съпротивлявайте се на завършека, кажете на читателя, че това е проект за безкрайно стихотворение и заплашете, че пак ще се натъкне на вас.
12 април 2024
Emily Skaja
Първата книга на Емили Ская, BRUTE, печели наградата Walt Whitman от Академията на американските поети (Graywolf Press, 2019). Емили има магистърска степен от университета Пардю и докторска степен от университета в Синсинати. Нейни стихове са публикувани в Best New Poets, Blackbird и New York Times Magazine. Емили е стипендиант на фондация Civitella Ranieri и National Endowment for the Arts, както и редактор-основател на Poetry Prompt Generator, онлайн ресурс за поети и преподаватели. Тя преподава в магистърската програма по творческо писане в университета в Мемфис.
Прочети в оригинал
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника