Ина Мирчева: Сюрреализмът, Дали и меките часовници

"В изкуството, за разлика от футбола, най-много голове се вкарват от засада".

"Художник е не онзи, който се вдъхновява, а онзи, който е способен да вдъхновява другите".

"Онова, което считам за блестящо, е моето въображение, а не, което създавам в действителност."

Салвадор Дали

Салвадор Дали се оказва пророчески прав. Пророчески прав за мощното влияние на сюрреализма в изкуството, за мрежата, която веднъж хвърлена, улавя поколения творци – не само поети и писатели, но и художници, философи,  фотографи; и други - от гилдията на киното, анимацията, комикса...

Но по онова време при художника Дали идва някакъв журналист:

— Вашето не е изкуство. Правите всичко това, защото не умеете да рисувате! -  дълго и страстно говори човекът.

Дали седи невъзмутимо срещу него и си драска нещо на белия лист. В края на жлъчната реч показва на журналиста своята рисунка:

— Това е Венера Милоска, но главата към тялото е Ваша!

Съчетанието е страховито, а приликата – както с древната скулптура на богинята на любовта, така и с обвинителя – фотографическа.

— Умея да рисувам, нали? – казва любителят на поразяващи ефекти – А сега сбогом, господине.

Би могло да се каже, че анекдотът е нагледен пример за същността на сюрреализма.  

През 1917 г.  Гийом Аполинер става кръстник на новородилото се арт-течение, а през 1924 г. друг един поет — Анре Бретон написва и Първия манифест на сюрреалистите — „Manifeste du surrealisme“.  

Накратко сюрреализмът е „мисъл, диктувана в отсъствието на какъвто и да е контрол от страна на здравия разум и извън всякакви естетически или морални притеснения”.

Във втория манифест, публикуван през 1930 г. под редакцията на Жорж Батай, отявленият нонконформизъм е още по-директен: „Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата, колкото можеш повече...” и т.н. Както се знае в киносалоните по онова време при прожекция на „Андалузкото куче” публиката изпада в истерия, а по-чувствителните направо припадат, докато на екрана бръснач разрязва окото – мрачното, живо око: окото на съзнанието. 

Това е още един нагледен пример: Сюрреалистична метафорична съпоставка между „око” и „бръснач” = на остротата на погледа и на ума.

Зрими игрословици, артистична игра във висша степен, най-често — откровено зловеща.

Анре Бретон определя сюрреализма като съпоставяне на две далечни реалности, събрани заедно, за да се създаде нов тайнствен съюз. Като класически пример Макс Ернст посочва творбата на Лотреамин „Случайна среща на една шевна машина и един чадър върху операционна маса”, където чадърът и шевната машина правят любов извън тяхната естествена среда, което ги освобождава от всякакъв фалш.

Ражда се нова естетика, която апелира към неограничена свобода – свобода не само на разума, но и на подсъзнателното; която твърди, че теоретическите примери не помагат и че само практичестите опити могат да свършат работа.

Сюрреализмът търси корените си назад към Данте; смята за свои предшественици италианските художници-метафизици – неокласикът  с гръцки произход Джордж де Кирико и футуристът Карло Кари. А един от вдъхновителите е писателят и философ Жорж Батай, който чрез списание „Документи”, 1929 г. обединява и теоретичките търсения, дава възможност за изява на художници като Пол Клее, Пабло Пикасо и Карл Блосфелд.

Жорж Батай приема сексуалността като основна движеща сила. Не случайно Аполинер го нарича  „най-свободният дух, който някога е съществувал.”

Загадъчните символи, сънят, халюцинациите  са не просто мощен източник на вдъхновение за сюрреалистите, те са по-висша реалност, пренебрегвана до този момент.

Сюрреалистичната програма се осъществява в две направления: Макс Ернст, Андре Масон и Хуан Миро въвеждат безсъзнателното начало в творческия процес – в тяхната живопис преобладават свободноформиращи се образи, произволни форми, нерядко преминаващи в абстракция.

Салвадор Дали, Рьоне Магрит, Пол Делво, Ив Танги – обратно – те се стремят с илюзорна точност правдоподобно да възпроизвеждат иреалния образ, възникващ в подсъзнанието. Картините им се отличават с гладка и прецизна маниерна рисунка, характерна за академичната живопис. Езика на фигуративното изкуство създава немислими, невъзможи в реалността образи – твърди предмети се разтичат, плътните придобиват прозрачност, една и съща конфигурация се разслоява в няколко изображения; несъвместими обекти се сливат едни с други, форми се сплитат в лабиринт от измамни неразрешими загадки.

Общите особености на сюрреализма: фантастика на абсурда, алогизъм, парадоксални съчетания на формите, зрителна неустойчивост, изменение на образа.

Сюрреализмът като течение в изкуството обхваща няколко десетилетия.

През 60-те години на миналия век интересът към него бележи възход заедно с надигането на новата вълна авангардизъм и с развитието на следмодерния арт.

Първа публикация: 4 февруари 2011 г., Картинен вестник

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.