СРАМ И ВИНА: Групова изложба съвременно изкуство в СГХГ

19.06.2024
Снимка 1

СГХГ представя

СРАМ И ВИНА

Групова изложба съвременно изкуство

25 юни – 6 септември 2024

Откриване: 25 юни 2024, вторник, 18.00 часа

Галерия "Васка Емануилова", филиал на СГХГ

Изложбата „Срам и вина“ представя нови произведения на петима млади български художници: Мария Налбантова, Мартин Пенев, Мартина Вачева, Невена Екимова, Радостин Седевчев, които са създадени специално за проекта в галерия „Васка Емануилова“. Това е втората част от трилогия на кураторката Галина Димитрова-Димова („Страх и любов“, 2023 и „Грижа и изцеление“, 2025 г.), в която се разглеждат съвременните разбирания и размишления по тези изконни човешки чувства и взаимоотношения.

„Срам и вина“  представя гледната точка по темата на поканените художници, всеки с изразена критична нагласа и индивидуален подход към създаване на художествено произведение. Работата по проекта обхваща дълъг процес на изследване, с индивидуално проучване и множество срещи в екипа, както и с външни консултанти.

Интересът към темата за срама и вината идва от назрелия момент, в който българското общество се разкъсва между стереотипи и модели на поведение, които отразяват неизказаните истории и травми от социализма и прехода в страната. Фокусът на изследване в проекта е срама като морален коректив и вината от наследството от предишните поколения. От една страна, изследва личното усещане за срам, което обикновено идва от наложените от обществото норми на поведение. От друга, разглежда емоционалното наследство, което носи всяко следващо поколение. В нашия контекст това е натоварено с много натрупани с времето проблеми от тежкия преход, дълбоката политическа криза и разделението в обществото на база отношението към наследството от социализма.

Творбите на младите артисти разкриват какво предизвиква у тях чувство за срам и усещане за вина. Интересно е, че повечето се занимават със срама „втора ръка“, който идва от действията на някой друг, или от процеси в общественото пространство, върху които ние, като обикновени граждани, нямаме контрол. Част от проектите са породени от безсилието да спреш или промениш човешки действия или поведенчески модели, които засягат живота и здравето на хора или нанасят пагубни щети върху природата. Мартин Пенев черпи вдъхновение за своя проект от реален случай, в който пациент в психиатрична клиника загубва живота си по време на пожар, защото е завързан за леглото. Радостин Седевчев изследва идеята за срам втора ръка, или Fremdschäm, като кани публиката да се включи в този процес и да сподели какво предизвиква у тях срам заради постъпката на някой друг. Мартина Вачева представя проблема с домашното насилие и стереотипите в обществото, които налагат мълчание и срам у жертвите им. Мария Налбантова насочва вниманието ни към наболели обществени проблеми, а именно корупция, злоупотреба с власт и ненаказаните актове на посегателство върху околната среда. Невена Екимова разглежда, с доза шега и хумор, табутата за секса, обръщайки поглед към миналото, ни отправя към настоящето, в което общуването между младежите става все по-трудно от дигиталните устройства.

Изложбата в галерия „Васка Емануилова“ събира разнообразни гледни точки и артистични подходи, като изгражда увлекателен разказ за срама и вината в съвременното общество. На моменти той е разтърсващ и дори брутален, в други е поетичен и хумористичен, но все така отговорно насочва вниманието към сериозни проблеми.  Така изложбата цели да повдигне по-широк дебат върху това как младото поколение усеща срам и вина и как можем да преодолеем колективната травма от миналото, за да се справяме по-успешно с предизвикателствата на днешния ден.

Проекти

Мария Налбантова

Безсрамна пепел / Shameless ashes инсталация с обгорели парчета дърво, метална врата от кула за наблюдение на птици, изгоряла през януари 2020 г. след пожар в Драгоманското блато, вариращи размери, 2024.

„Безсрамна пепел“ дискутира темата за умишлените палежи като форма на „разчистване“ на терени или прекратяване на определени взаимоотношения. Често мотивите за такива „инциденти“ включват инвестиционни цели, уреждане на финансови или лични въпроси.

Работата разглежда тези аспекти на човешкото поведение, където социалната и политическата реалност се определят от липсата на срам, разкаяние или вина. Тук се разпалват различни „огнени“ конфликти, които разрушават както материални, така и нематериални ценности. Палежите на обществени сгради или паметници на културата, горски пожари и палежи на ниви, както и на превозни средства са част от този деструктивен модел на действие. В проекта са използвани обгорели парчета дърво и отломки, които са останали след пожара в Драгоманското блато през януари 2020 година и все още могат да бъдат открити на място. При този пожар бяха унищожени 80% от растителността в блатото.

Мария Налбантова (р. 1990 г., София) е художничка, чиято практика изследва взаимовръзките между обществото и заобикалящата среда, в която живеем. Фокус в нейната работа е природата в едно по-широко разбиране, включваща околната среда, природата на взаимоотношенията между хората и природата, която създаваме в контекста на грижата, доверието и отговорността. През 2024 г. Мария Налбантова е част от Art & Science Residency “Fusion 2024” в Букурещ, Румъния. През 2023 участва в културния обмен “Silk Road Artists‘ Rendezvous” в Ханджоу, Китай, организиран от Китайската международна културна асоциация. По-рано през годината участва в биеналето “Art Encounters” в Тимишоара, Румъния, курирано от Адриан Ноц, и е селектирана за научно-творческа резиденция по международния проект “WaterLANDS” на Драгоманското блато. През 2022 участва в два от проектите на номадското биенале „Манифеста 14“ в Прищина, Косово – груповата изложба „Self-Splaining (Триумф на емпатията)“ на Института за съвременно изкуство – София, и в „Центъра за наративни практики“ по покана на галерия “OGMS”; във фестивала за медийни изкуства “Schmiede”, Халайн, Австрия, както и в международната резиденция „Изкуство и Наука Варна“, vol.1 на ReBonkers. През март и април 2022 е в артистичната резиденция “Residency Unlimited” в Ню Йорк като носител на наградата за съвременно изкуство „БАЗА“ (2020). През 2021 получава стипендия в Международната лятна академия, Залцбург, Австрия.

 

Мартин Пенев

Привързано тяло / Bound Body инсталация, дърво, кожени изделия, метални елементи, 2024

Пациент загива при пожар в държавна психиатрия. Младежът е бил завързан за ръцете и краката и заключен в „меката стая“ в момента на избухването на огъня. След проява на „психомоторна възбуда“ сутринта е наредено пациентът да бъде вързан и изолиран. След изтичане на часовия срок е наредено отново и после наредено за трети път. Така младежът, постъпил доброволно в институцията месец по-рано, дочаква огъня. В стаята има камера, но никой не я наблюдава. Звуковият сигнал за дим не е чут от персонала, а само от други пациенти на етажа. Приятел на младежа се опитва да отвори стаята, но вратата е заключена. Чува само: „Горя, горя“. След намесата на огнеборците пожарът е загасен и е открит мъртвият пациент. Наред с многото нередности в психиатрията, изброени в доклад на омбудсмана, „меката стая“ е наречена „наказателна стая“.

Мартин Пенев (р. 1985) живее и работи в София. През 2009 получава магистърска степен по специалност „Теология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2012 – магистърска степен по специалност „Дигитални изкуства“ от Националната художествена академия в София. От 2010 участва в съвместни изяви и със самостоятелни проекти в редица фестивали и събития в България и в чужбина. През 2017 е номиниран за наградата за млад художник БАЗА, а през 2018 печели същата награда.

Има интереси в областта на обекта, инсталацията, интерактивния дизайн, медийните изкуства и пърформанса.

Инстаграм: martin_penev_artist

Мартина Вачева

Common Injury глазирана керамика, санитарен стол, клони, бинт, 2024

Още заглавието на творбата „Common Injury“ (в буквален превод на български „често срещано нараняване“ или общо нараняване, травма) говори за насилието и агресията както в локален, така и в глобален контекст.

Светът се е превърнал в една насилена, болна и деградирала развалина, за която човекът сам е виновен. В нашенската арена насилието е всекидневие, а срамът и вината са най-честите чувства, вменявани на жертвите от насилника. Често наложените стереотипи от тесногръдото ни обществото структурират рамки, от които, ако имаш смелостта да излезеш, биваш колективно порицан, осъден или насилствено премоделиран. Агресията като наказание бива оправдана, а лицето на Срама се посочва за пример... Трябва ли да ни се вменява срам за това, което сме, излизайки от формираните обществени предразсъдъци и настройки?

Може би сме пропуснали много културни пластове, виновни за лицето на агресията като норма в политическия и социалния живот. Парламентът се е превърнал в боксова арена, а ти ставаш не просто жертва на един садист у дома или навън, а жертва на цялата система. Прогниване, разпад, статичност, запустялост и безжизненост като общо състояние, като диагноза. Това са умъртвените надежди на едно насилено общество.

Мартина Вачева (1988) е художничка, живееща в Пловдив, България. Завършила е Националната художествена академия в София, специалност „Илюстрация, книга и печатна графика“. Вачева е участвала в много международни изложби като "Baywatch", KVOST, Берлин (2018); "Dias de Romance" Centro Cultural Recoleta, Буенос Айрес, Аржентина (2018); „КОРЕНИ / Roots / Wurzeln“, самостоятелна изложба, Museum Folkwang, Есен (2019); "Crack up - Crack down" Замъкът Уяздовски, Варшава (2020); "Keeping the Balance", творби от художествената колекция Telekom, Museum Ludwig, Будапеща (2020); See Me Moving Placeless, творби от Art Collection Telekom, Музей за съвременно изкуство Скопие (2021); How to Deal with the World, творби от Art Collection Telekom част от Berlin Art Week, Wilhelm Hallen, Берлин (2022); Don't dream dreams – Works from the Art Collection Telekom, Moderna Galerija, Любляна, Словения (2023); GROUP THERAPY; Collections in Dialogue – Art Collection Telekom and Prague City Gallery, Прага (2024). Вачева участва в 33-тото Биенале на графиката в Любляна "Crack Up - Crack Down", където печели една от наградите. През 2017 г. е носител на наградата BAZA / Young Visual Artists Awards. През 2024 г. тя взема наградата за артист на форума за съвременно изкуство BUNA 2 със самостоятелната си изложба VLACHUGANE, организирана от Топлоцентрала, София. Нейни творби са част от колекциите на Art Collection Telekom; колекция на библиотеката на Музея Метрополитън, Ню Йорк; Музей Фолкванг, Есен, колекция EVN; колекция Gaudenz B. Ruf, Цюрих, Виена.

Радостин Седевчев
Fremdschäm
2024, Синтетичен плат, дървени закачалки за дрехи, фото принтер, дървен рафт, хартия

Инсталацията се базира на дрехата за покаяние „Санбенито“ или „Хабитело“, използвана като наказание и носена от осъдените от църквата в Средновековието римокатолически страни, като Италия, Испания и Португалия. В контекста на съвремието ни, доминирано от социалните мрежи, преливащи от доброволно качени изображения, инквизицията на онлайн културата разцъфтява и без съмнение всеки един от нас е бил обект на срам втора ръка* (Fremdschäm), без да го подозира. Инсталацията ни подканва да споделим върху дрехата изображения от нашето всекидневие, които пробуждат у нас чувството за срам втора ръка, но едновременно с това да облечем „хабителото“ и да се превърнем съзнателно в колективен обект на срама.

* Срам втора ръка, или Fremdschäm (известeн също като вторичeн), е чувството на срам, което изпитваме при наблюдаване на срамните действия на друг човек. За разлика от общата срамежливост, Fremdschäm не е чувство на срам за себе си или за собствените си действия, а е чувство на срам, след като сме станали свидетели (вербално и/или визуално) на нечия срамна случка от друг човек. Тези емоции могат да се възприемат като про-социални и някои казват, че могат да се разглеждат като мотиви за следване на социално и културно приемливо поведение.

Радостин Седевчев (роден в Перник през 1988 г.) завършва специалност „Стенопис“ в НХА. Придобива образователно-научната степен доктор в НХА (2018), в момента е главен асистент в специалност „Стенопис“. Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists“ на ИСИ – София (2017). Специализира визуални изкуства в Академията за изящни изкуства в Дрезден (2017), както и в университета Глиндор в Уелс (2011). Основна тема в работата му са паметта и изследването на миналото чрез намерени обекти, снимки, документи и тяхното преосмисляне в настоящето. Член на Института за съвременно изкуство София.
През 2022 открива самостоятелна изложба в Галерия +359 София, през 2021 в Националната галерия в София, през 2019 в галерия „Heerz tooya“ във Велико Търново, през 2018 г. в галерията на Института за съвременно изкуство – София, а през 2017 г. в галерия „Васка Емануилова“ в София.

Невена Екимова

Момков свян, 2024, интерактивна инсталация, Ракла, бродиран текстил

Работата се фокусира върху срама и табутата около секса и в частност проявленията на този срам у момчетата в подрастваща възраст. Разглеждат се теми като традицията на спазване на приличие и семейна йерархия, неопитността и незнанието, които оцветяват обсъждането на вълнуващите теми около сексуалността, както и чувството на срам от самия ни пол – „отбора“, в който по случайност сме се родили. Без да обвинява момчетата за всички нещастия на момичетата, Момков свян се опитва да скъси космическата дистанция между половете с добронамерен хумор, който не сочи с пръст, а по-скоро смушква приятелски.

Всичко в раклата на Момков свян може да се пипа, но, моля, да не сгъвате текстилните материали. Благодарим!

Невена Екимова е българска художничка, живееща в родния си град Габрово. Учи съвременно изкуство в Норвегия и Исландия и получава бакалавърска степен в Академията за изкуства Валанд в Гьотеборг, Швеция. Освен че участва в изложби, тя често работи с публични институции и създава мащабни интерактивни проекти за деца и възрастни. Творбите на Невена често са както визуални, така и тактилни, имат поетичен и/или перформативен елемент и предлагат активно участие на публиката.

 

Информация: Маргарита Енева, Връзки с обществеността

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.