Георги Николов: Соло за камбани

ДНЕВНИК НА ДИОГЕН

По бордеи, изпълнени с глъчка, 
врях се отчаяно човека да търся.
Все тъй ведно с моята бъчва
тътрехме се по улички мръсни.

Свит като зародиш в утробата ѝ,
обитавах свят тъмен и тесен.
Но колкото и да ми бе неудобно,
така търсех човека и в себе си.

Срещнах много хора по пътя  –  
и богати, и бедни. Хора особени.
Различавах лицата им смътно,
но не срещнах себеподобен.

Потъвах в тълпи многолюдни,
струпани за нещо си на агората.
И може да ви се стори чудно,
но нямаше човек сред хората.

С фенер дори осветявах народа,
но слаб бе пламъкът на фенера.
Сякаш из мрачния Хадес бродех – 
поне там жива душа да намеря.  

Накрая се спрях на едно място.
Вдигнах фенера към лицето си.
И тогава прозрях съвсем ясно –  
трябва мен да търсят човеците.

ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН

Гледам лебедите и си мисля,
че техните изящни шии
са досущ като въпросителни,
извити към мен самия.

Какво ще оставя след себе си,
каква ще е след мен следата,
щом се въздигна като лебедите
след своята песен изпята?

Но сякаш във въздуха есенен
литват получовешки птици –
като в приказката на Андерсен.
И повече аз не се питам.

Ще изпея лебедовата си песен,
макар за нея да е още рано.
Но поне едно крило пересто
да остане на моето рамо!

СОЛО ЗА КАМБАНИ

Изкачвам стълбите аз, гърбавият,
като фантома на катедралата.
Над мен се премятат гълъбите,
сякаш са ангели пропаднали.

Ето ме – звънарят недъгав и ням,
просто език в устата си нямам.
Как се изричат думи не знам,
но аз говоря с език на камбана.

Вися на въжетата като акробат,
от бездънния звън понесен.
И се люшкам с камбаните в такт,
както се люшка клуп на обесен.

От моята камбанария висока
ви виждам долу като на длан
как се лутате забързани наоколо,
в подножието на Божия храм.

Искам да ви извикам отгоре
да погледнете към камбанарията
с люшнатите камбани огромни,
които чак до небето опират.

Ще бия на тези камбани соло
аз, вашият Квазимодо, хора,
да чуете как стремглаво надолу
пада ангел с крило хромо.

Илюстрация: Стилиана Георгиева - Stella

Георги Николов в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.