Един поет за поезията: Колекцията от неща на Марк Странд, които ни сливат с въплътеното ни „аз“

Автор: Елън Врана

 „А” е за “аз-не-съм-тук/отсъствие”. Понякога – но не винаги – е добре да сe мисли, че другите говорят за теб, когато отсъстваш, че си темата на разговора.“ (М.С.)

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Макар да признава, че разговорите за занаята в най-добрия случай са „съмнително нещо“, сборника с есета „Времето на думите“ на Марк Странд (1934 – 2014) е точно това. И само какво силно писание за поезията е това!

Начинът, по който поезията поставя вътрешния ни мир в порядък, формализира емоционалното предизвикателство да артикулира, е една от причините все още да зависим от нея в критични моменти и в ония мигове, когато е страшно важно да знаем, с толкова много думи, през какво преминаваме. Мисля си по-специално за погребенията, но същото важи за сватби и рождени дни.

Странд е един от най-влиятелните американски поети на 20ти век. Получава званието „Поет-лауреат“ за 1990 г. и е удостоен с наградата „Пулицър“ през 1998 г. за книгата си „Една буря“. Поезията му е топла, ясна и в същото време трансцендентна, дори абстрактна.

„Небе 10“ на финландски художник и фотограф Сантери Туори. Галерия Purdy-Hicks.

Много приятната книга с проза и есета започва с „Азбука на поета“ – съчетание от думи, преосмислени и с ново предназначение.

„А“ е за отсъствие (“absence”). Понякога – но не винаги – е добре да сe мисли, че другите говорят за теб, когато отсъстваш, че си темата на разговор, който не си насочил в твоята си посока и чието развитие зависи от твоето отсъствие.

От "Азбука на поета"

Придаването на тежест и материалност на абстрактни понятия за време и място е знаков модел в писането на Странд; структура, гравирана на обратно от италианския романист Итало Калвино, който насища предметите с виталност и значение отвъд тяхната материалност.

„М“ е за мода (“fashion”), литературна мода, която бележи писането за някакъв период или епоха и която действително не може да се избегне, тъй както неизбежна е неговата сестра Смъртта.

От "Азбука на поета"

„Времето на думите“ е самият Странд и неговата поезия, сдвоени в едно и разкриващи се пред нас. То е връх зад завесата към неговите мотивации, вдъхновения и единствената отправна точка.

Вярвам, че цялата поезия е някаква форма, която съществува в граници, граници, които са или наследени по традиция, или такива, каквито самият език налага. От своя страна, тези граници съществуват в ограниченията на понятието на отделния поет за това какво е и какво не е стихотворението.

От "Бележки за поезията като занаят"

Хората на изкуството, дълбаещи в техните занаяти, разплитащи нишките и възлите, които сглобяват тяхното творчество, са изключителни дарове, които трябва да се ценят и обичат. От тях ние – дори Странд – се вдъхновяваме.

 „Р“ е за Рилке, чиито стихове чета за особен вид вдъхновение, тъй като това, което най-вече получавам, когато ги чета, е чувството на подем, някакъв щедър и разкрасен опит да открия битието, някакви мигове на възторжено проникновение, близко до истината или нещо, за което вярвам, че е истинско. Чувствам, че неизразимото е намерило място, в което е било изречено.

От "Азбука на поета"

Подемът в поезията на Райнер Мария Рилке е бил универсален, най-вече заради постоянната му увереност и ясното разбиране за изолирането на творчески начала, което Странд често засяга. „Но в такъв случай, никога няма да си в състояние да си изкарваш хляба“, реагира майката на Марк Странд, когато ù съобщава, че ще се посвети на поезията. Странд ù напомня за удоволствията от поезията да нахраниш душата. Дори най-простите удоволствия. Човек си представя как в джоба си носи томче на Рилке.

Поетът Марк Странд, 2004. Фотография: Джак Мичъл/Getty Images

„К“ е за край, край на стихотворение, последни думи, сътворени, за да ни освободят обратно в нашия свят с моментната илюзия, че не е сторено нищо лошо. Те са различни и се вписват в призрачните последствия от всяко произведение на изкуството.   

От "Азбука на поета"

Веднъж Джон Стайнбек изказал съжаление, че никой вече не измисля нови думи. Наистина, един тежък аспект на съществуването е, че ни липсват думи – и заради това общуване – за най-уникалните но универсални чувства като копнежа по невъзможното и чувството на отчужденост, когато се опитваме да влезем в спомена или неприязън към пролетта, защото не успява да бъде лято.

"Небе 11", Сантери Туори, Галиря Purdy-Hicks

Заглавно изображение:  Poet Mark Strand at the Los Angeles Times Festival of Books in 1999. (Gary Friedman / Los Angeles Times)

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.