Мария Донева: "Сърце като решето от поезия"
11.12.2013
***
Детството няма да свърши скоро.
Даже със цялата тъмна умора.
Даже със черните дрехи през зимата.
Даже със тежките сенки край името.
Детството – семчица, стръкченце хилаво,
всъщност е меко, но силно и жилаво.
Плаши го болката, дави го мракът,
умни тревоги го блъскат със лакът…
То оцелява си невъзмутимо.
Свива гнезденца във всичко любимо.
Идва със новото бебе във къщата.
Тръгва си. Връща се. Връща се.
Връща се.
***
Посрещаш ли или изпращаш –
във този миг не се разбира.
Следобедът, сънлив и прашен,
се дави в капка жълта бира.
Напуканият топъл мрамор
издишва мръсни аромати.
Личи си, че остават само
последни пет минути лято.
Личи си – нещо закъснява,
и не е, не е само влакът.
Надеждите ти остаряват
и няма радост да дочакат.
Надвечер въздухът изстинал
прозира към звезди бездушни.
Дали е имало причина да дойдеш –
кой ще ти пошушне?
С кого си бил дълбоко свързан?
Върху какво си се подписал?
Днес няма смисъл да се бърза.
И явно – просто няма смисъл.
То не е тъжно. Не е страшно.
Луната слънцето цитира.
Посрещаш ли или изпращаш –
до края все не се разбира.
***
Нисичко като гъба,
старо смачкано бабче
с кожа суха и груба,
с ум, по-плосък от хапче.
Не живее във къща,
а в черупка на орех.
Никой тук не се връща.
Няма кой да отвори.
Няма кой да поседне
покрай портите пътни.
Няма кой да погледне
във очите й мътни.
Тя се храни с огризки.
Тя насила е жива.
А така й се иска
да я помнят красива.
Работлива и лека,
със лице като мляко.
Тя въздъхва полека.
Годеника си чака.
Той е хубав и верен.
Той е дар от съдбата.
Как ли ще я намерят?
И дано не е лято…
Стихотворенията са от новата книга на Мария Донева "Шепа лъскави череши" тук
Мария Донева в "Диаскоп": "Помощник за различни неща"
"Стихове крехки - като играчки за елха"
илюстрация: Георги Чепилев
редактор: Христина Мирчева