Сюблимната поетична почуда у Пабло Неруда от смисъла и полезността на обикновените неща

Автор: Елън Врана

 "Изпитвам луда, луда любов по предметите."

(Пабло Неруда)

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Душата сякаш се отпуска в съзерцание на привидно обикновеното. Преди век японският учен Окакура в поканата си за чаена церемония пише: Забелязвайки малкото, ние оценяваме величието. Като оценяваме малкото, пускаме на воля голямото.

Пабло Неруда (1904–1973), чилийски поет и политик, ни кара да забелязваме малкото, незначителното. „Оди за обикновените неща“ включват оди на испански и английски за банални неща като сол, стол, маса, чорапи и сапун. За да не си представяте Неруда като енергичен автор на простовати шеги, стихотворението му „Обяснявам няколко неща“ всъщност е интуитивно описание на бомбардиран и унищожен народ: „Една сутрин пожарите изскочиха от земята…“ Сред тези слова и спомени за раздираната от война Испания, любовта на Неруда към простата елегантност е далеч по-смислена.

Какво подаваш           
под носа ми
тъй рано
всеки ден,
калъп сапун,
преди да вляза сутрин във
ваната
и да се втурна на улицата
сред мъже обременени
от предмети?

Из "Ода за калъп сапун"

 „Всекидневен лукс“ - предмети от порцелан на австралийската художничка Онър Фриймън, 2019. Творчеството ù представлява всекидневно употребявани предмети от глина, които свързват зрителя с баналността на употребата, нуждата и всекидневието. Моментално разпознаваме предметите ù и можем да ги „поставим“ в собствения си живот. Фотография: Крейг Арнолд.

Трогателността на предметите, може би не физически малки, но затова безмислени, ми напомня за едно стихотворение на полската поетеса Вислава Шимборска за значението на микрокосмоса, миниатюрните неща, които дори не можем да видим, но които определят нашия живот.

Поетично право на приемане ли е да виждаме вселената в малкото и привидно безмисленото?

Ходилата ми представляваха
две риби
от вълна
в ония нечувани чорапи,
две дръзки,
морско-сини акули
нанизани
в златна нишка.
два гигантски коса,
две оръдия:
това
бяха ходилата ми
почетени
от
онези
божествени
чорапи.
Бяха красиви
За първи път
възприех ходилата си
като несимпатични,
като двама свадливи стари
пожарникари, пожарникари
недостойни
за този избродиран
пожар,
ония пламенни
чорапи.

Из "Ода за чифт чорапи"

Но, разбира се, точно тези неща съставляват самия живот. Нещата, които не можем да изоставим; нещата, които есеистът Е. Б. Уайт пробва да премахне от живота и себе си, когато се мести, само за да се окаже лесно победен.

Държим тия неща около нас и така ги правим специални, като домашните любимци, примерно.

Хората биха искали да са риба или птица,
змиите да имат по-скоро крила,
а кучетата да са лъвове.
Инженерите искат да са поети,
мухите подражават на лястовичките,
а поетите дават мило и драго да са като мухите.
Но котката
иска само да е котка,
и всяка котка си е чиста котка
от мустаците до опашката,
от шестото чувство до гърчещия се плъх,
от нощния час до златистите ѝ очи

Нищо не е така органично споено като котката
нито цветята, нито луната имат
такова постоянство.
То е нещо само по себе си
като слънцето или топаза.

Из "Ода за котката"

„Гама от сапун“ на Онър Фриймън, 2019. Полцелановите изделия на Фриймън въздигат предметите от всекидневието до нашето полезрение, внимание и грижа, предлагайки мярка за постоянство на неща, които иначе са за еднократна употреба. Фотография: Крейг Арнолд.

 „Неруда е бил гений“, казва бившият Поет-лауреат на САЩ Марк Странд, „но в неговото творчество красотата и баналността са неразривно свързани [...] Досадни неща, преобразени от прилагателни, обозначаващи рядкото или звездното, са въздигнати до селенията на изключителната стойност.“

Обичам
всички неща,
не защото в тях
има страст
или миришат хубаво
а защото,
знам ли,
защото този океан е твой,
и мой:
и тези бутони
и колела
и малко
позабравени
съкровища, ветрила върху
чиито пера
любовта е разпръснала
цветовете си,
чаши, ножове и
ножици -
всички носят
следите
от нечии пръсти
по дръжките или повърхността им,
следите от далечна ръка
загубена
в дълбините на забравата.

Из "Ода за предметите"

Отделяйки време за „малкото“ – и, разбира се, под „малко“ имам предвид предмети, които преминават пред погледа ни – ние се свързваме с нещо голямо. Първият ми пост в The Examined Life беше за силата на малкото. Има нещо успокояващо в предметите, от повторяемостта на формите до кубчетата, които изграждат нещо по-значимо.

 Пабло Неруда

„Ода за чинията“ на Пабло Неруда започва така: „Чинията, най-жизненият диск на света…“, такава е, нали? Баналността на предметите, въпреки езика, ни дава човешката връзка през времето и пространството. Стихотворението на Неруда продължава да открива вселената в една чиния, по обедно време: „слънцето, самото то пожар в чиния, коронова средата на деня, появяват се звездите, чини върху масите на света.“

Този момент на позната свързаност, като разкошните хранения в „Година в Прованс“ на Питър Мейл, е нещо, което разбираме. Той също ми напомня за красивите „обтекаеми“ предмети на керамичката Фенела Елмс. Елмс оцветява отделни дискове и внимателно ги подрежда в ритъм и пространство.

Ода за леглото

Преминаваме от едно легло към друго
в това пътуване,
пътуването на живота.
Новороденият, измъченият,
умиращият,
любящият, също и мечтателят.
Те всички пристигат и ще си тръгнат от леглото.

Керамика от Онър Фриймън

Търкаля синьото си на фона на друго синьо
морето, а на фона на небето
няколко жълти цветя.

Задава се октомври.

[...]

Прах сме и при прахта се връщаме.
Накрая не сме
нито въздух, нито огън, ни вода,
просто кал,
ни повече, ни по-малко, само кал,
и може би няколко жълти цветя.

Из "Ода за няколко жълти цветя"

Малките, обикновените и ежедневни неща са най-вече нещата, които правим, използваме и пренебрегваме. Понякога ги превъзнасяме в спомените си, превръщаме ги в ценни предмети, които свързват човешките ни симпатии. Грижа ме е и за сапуна, и теб ли? Също и Неруда. Учудващо ли е, че е толкова обичан?

Заглавно изображение:  Портрет на Пабло Неруда от Ренато Гутузо, 1968 г., масло върху платно

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.