Ян Полковски: „живот с войната“ — „Когато Бог се колебае“

карнавал

Бяхме сватбари облечени в траурните дрехи на клоуни
танцувахме на погребалното угощение за нашите души
Носехме на лозунгите замаскираните портрети
на бъдещите си въплъщения
Изплашеният свят търсеше в лицата ни предсказание
защото само ние знаехме как да се постигне целта на

                                                                     [еволюцията
Заедно с нас вървяха самоубийци въздигнати на олтара на

                                                                                   [екраните
и носеха плакати с изискваната преданост към времето

                                                                              [загубено
от обикновените умрели
На обяд предводителите пуснаха от клетките стадо
от изкуствени деца които с писък заглушаваха остатъците
от осъждащи думи
Най-сетне всички замлъкнаха и настана такава съвършена

                                                                                     [тишина
че езиците загубиха значение
Тогава ние които трябваше да оцелеем и оцелявайки – да

                                                           [създаваме и осъждаме
можехме да започнем да издигаме стъклените мавзолеи
на окончателната забрава



утре ще делегализираме миналото

Трябва честно да убием своето аз
за да спасим скритата си натура
Длъжни сме зорко да наблюдаваме
трендовете на всеобщото братство
и така да следим себе си че самокритиката
да не е принудена да се подчинява на критиката
на авангарда на пречистеното човечество
Трябва да се лъже несъзнателно с рефлекса на искреността
докато подсъзнанието попадне на следата
на утихналите въпроси
Езикът е на наша страна
а действителността свършва
Вече няма да положи под ножа на гилотината
контрареволюционната си глава
и няма да спаси трупа
на безплодната
история

живот с войната

Привикнахме с войната както с песента на лудата леля
сякаш нейните думи могат да понесат
всички човешки падения и възходи
и праха на съдбата която е невъзможно да се избегне
нито пък да се преживее

Привикнахме с нейните деца
които хлипат зад стената събуждат се заспиват
плачат и отново попадат в плена на смъртта
Сънувайки те чуват как кървейки
прелетяват отломки от бездомните
континенти

Примирихме се с войната преди тя да приготви имуществото си
и да отпътува за родното си място
Гледаме тялото ù лежащо далече
в рова в лилавия цвят на орхидеите
в тиара на черния дим
Вижда се на екрана как догасва без жал
в пламъците на спасението

Наистина умеем да живеем с войната
така че не трябва да се защитаваме
по друг начин както предците ни които за да избягат от

                                                                         [собствената
емигрираха от света
Сега в подземието те се учат
как да живеят с прострелян череп

Стихотворенията са от книгата на Ян Полковски "Когато Бог се колебае", 2024 г.

Издателство „Ерго“, София
Преводач: Лъчезар Селяшки
Редактор: Маргрета Григорова
Художник: Роман Кисьов
Брой страници: 122
Цена: 18 лв.

Публикацията се осъществява със съдействието на издателството. 

Ян Полковски

Ян Полковски е роден през 1953 в гр. Берутов, Полша. Живее в Краков. Полски поет, журналист, активен деец на профсъюза „Солидарност“. Завършил е полска филология в Ягелонския университет, Краков. Дебютира като поет през 1978 г. Като активист на демократичната опозиция и независим издател, е интерниран по време на военното положение в Полша. Дебютната му стихосбирка е озаглавена „Това не е поезия“ (1980). Ян Полковски е автор на над 17 поетически книги, както и на книги с проза и публицистика. По-важни стихосбирки: „Огън“ (1983), „Cantus“ (2009), „Горчивият час“ (2015), „Гласове“ (2012, второ изд. 2013), „Когато Бог се колебае“ в два тома, събрали най-добрите му творби от периодите: т. I: 1997–2017 и т. II: 2018–2022. Носител е на редица награди и отличия, между които: Кавалерски кръст на ордена на Възраждане на Полша за изключителните му заслуги в дейността за насърчаване на демократичните промени в Полша (2007); литературна награда „Орфей“ за поетическия сборник „Гласове“ (2013); държавно отличие Кръст на свободата и солидарността (2016); златен медал Gloria Artis (2018); държавно отличие орден на Белия орел за изключителни постижения в литературното творчество, за разкриване на истината за съдбата на полския народ, за защита на свободата на словото в Полша (2021). 

Ян Полковски в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.