Комиксите изкуство на мъдростта

Бедни и скитащи безработни със своята човечност са противопоставени на задоволено-бездушно общество и тяхното бедствено положение се явява пряко обвинение на съществуващата социална система. Аз винаги съм рисувал за своето време, казва Пабло Пикасо. От библейския мотив на "Бедния Лазар" именитият художник започва развитието на темата "малки колективи" противопоставени на обществото. Още в картините от 1895-1897 г. се оформят темите имащи важно значение за развитието на творчеството му: нищета, самотна старост, безрадостно детство, приближаваща смърт. Но житейската печал и страдания приобщават художника към ценностите на солидарност, съчувствие и милосърдие. Пикасо през този период говори за вътрешна потребност да рисува в син маниер, защото това пряко изразява чувството му - особеното "синьо" умонастроение на художника. За любителите на комикси е интересно да се проследи развитието на този период. Художника започва да рисува констатиращо илюстративно "скромни бедняци" или нечист "сладък живот". Впоследствие светът на Пикасо става контрастен защото художника търси изход - проклина, скърби. Светът го гнети и художника сам става негов страдащ отзвук. По нататък испанският майстор е увлечен, разтревожен и пленен от особена реалност - градската цивилизация от нов тип. За да стане певец-разобличител на тази градска атмосфера, гениалният художник представя в едър план виновниците за градското дъно. Постоянното движение, изменчивостта, многоликостта, безкрайните и бързо променящи се впечатления оказват страшен натиск и нарушават целостта и равновесието на класическото изкуство. Към края на живота си Пикасо ще каже: "Съжалявам само за това, че през живота си не нарисувах нито един комикс". След влиянието на Сен Лазар / по време на синия период автора е посещавал  затвор и болница в Париж носещи същото име/ в творчеството на Пикасо се вижда светъл лъч - "розовия период". Характерното за този период е, че колектив с колектив се обединяват чрез общи духовни интереси, обща мечта и тя е обновата на света чрез творчество. Картините на този нов период изобразяват малки творчески колективи на скитащи комедианти и циркаджии. По същото това време у нас един зограф-Георги Данчов, започва да рисува карикатури и публикува във  вестник. Издание "Диаскоп" е отпечатал материал за развитието на българските комикси. От него се знае, че подобно  мото /от розовия период "за обнова чрез творчество"/, ни е завещал Захарий Зограф / в своя стенописен автопортрет/. Притчите поради своя алегоричен характер не са характерни за православното изкуство. Но както самоковският майстор, така и неговия колега Георги Данчов бяха родолюбиви патриоти, стремящи се да просвещават сънародниците си. Те ценяха въздействието на изкуството, но не изоставиха и българските традиции. Затова техният девиз може да се формулира "Обнова чрез вяра и изкуство". В творчеството на Захарий Зограф виждаме на стенопис притчата за "Богатия и Лазар", както и много отделни реалистични фигури в сцената на "Страшния съд" носещи символичен и алегоричен смисъл. В моята практика в религиозното изкуство срещнах сцена на "Страшния съд" по подобие на тази от Захарий Зограф в Бачковски манастир, дело на учителя на Георги Данчов. Интересното е, че точно през това време Георги Данчов е чиракувал. По-мой поглед тази работа е оказала влияние при направата на комикса във вестник "Таласъм" -"Шест чувства у гладния". Тази творба направи много добро впечатление на галерия "Lambiek". Този комикс има сложно алегорично съдържание. Ако  внимателно се вгледаме в изображенията на тема "Петте чувства", ще забележим, че това са битови ситуации поставени във връзка една с друга. Но верен на иконописното изкуство зографът не показва само алегории.  Вместо символи в творбата,  алегории противостоят на подчертана конкретност в образите. Художникът използвал алегоричния мотив и комически представил в обикновен битов план - слух, вкус, зрение, осезание и обоняние. Изобразената ситуация се схваща нагледно чрез съпоставяне. Може да се каже, че българските комикси започват своя живот от тази творба. Наистина има и от преди нея опити: в един чуждестранен сайт започват  историята на комиксите със снимка на български скални рисунки, а "Диаскоп" посочи като по-ранна от на Данчов - творбата на Христо Ботев в  графиката на Дембицки. Но това са прадядовците на българското девето изкуство.

Защо обаче творбата на Георги Данчов е началото на българските комикси?  Отговорът е: защото в нея има послание за едно ново изкуство, с нови изразни средства. Човешките впечатления от 5-те чувства се изменят ежеминутно и постоянно, но честото повтаряне на тези впечатления ни позволява да ги съединяваме в групи. Да разбере човек нещо означава да прецени отношения, т.е. да ги сравнява и различава. А за да се сравнят дадени неща те трябва да се сближат, както и за да се различат, трябва умствено да се разделят. Това са процесите на синтеза и анализа, характерни за кубизма. Около нас ежеминутно се извършват най-разнообразни явления. Едно от тях е движението - ние мърдаме ръце, ходим из стая, чуваме преминаване на автомобил, забелязваме шумолене на листа люлеещи се от вятър, усещаме движението на собствената кръв  туптяща в нашите вени. Движението това е промяна на мястото и е немислимо без движещ се предмет. До като съществува пункт, на който може да се опира нашата мисъл, докато ние считаме един предмет за неподвижен, до тогава можем да схващаме движението. Всяко действие, всяко чувство, всяка мисъл и всяко движение изисква известно време. За измерване на времето винаги ни служи отношението на впечатленията в пространството. Георги Данчов  ясно посочи специфичното на новото изкуство - проблема за времето в изобразителното изкуство. За тази специфичност в статията от 80-те г. "Изкуство ли е комиксът" е написано следното: Това което  отличава комиксите от другите изкуства, е възможността различни събития да бъдат поместени в една страница, т.е. в едно пространство. Още в момента на виждане на страницата можем да възприемем и преживеем и настояще и бъдеще, и минало. Това е принцип аналогичен на човешката памет; всички събития постъпили в така наречената "трайна памет" се пускат едновременно за прослушване. Отделната страница е вътрешно организирано единство на разграничаващите се нейни кадри и в зависимост от различния аналитичен подход разкрива себе си чрез различни интервално-ритмически комбинации". Може да се допълни от днешна гледна точка: практическо приложим и при грамотността при компютърното художествено оформление. В статията на "Диаскоп" - "Комиксите , между ребусите и пиктограмите" се изяснява връзката на деветото изкуство с петия спорт - умствения: шахматната игра, ребусите и загадките за деца.По повод на това може да се каже: След като мъдростта е едновременното виждане на минало и бъдеще, то комиксите са изкуство за благоразумни.

АВТОР: Георги Чепилев