Джейн Кларк: Стихотворението е малко нещо, но посланието му може да стигне до много читатели

Интервю на Алана Хийли с награждаваната поетеса от Роскомън Джейн Кларк

Като писател човек постоянно е начинаещ и така следващата книга, дори следващото стихотворение, винаги е предизвикателство. (Дж.К.)

От пощата на Диаскоп

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Алана Хийли, 12.12.2024

Изкуство и култура, редакторски находки
 

Награждаваната поетеса от графство Роскомън Джейн Кларк е много уважаван автор в Ирландия, чието творчество през годините получава широк отзвук и овации. В момента поезията ù е предмет на изложба с текстил в Замъка в Дъблин („КОРЕНИ: Диалог в текстил и поезия“), в която петнайсет автори творят заедно, вдъхновени от поетичните слова на Кларк.

Преднишни изяви на Джейн Кларк включва издаването на три книги с поезия и два по-малки сборника, а поезията ù получава голямо признание и награди. Сред тях са литературната „Хенеси“ за изгряващ поет, „Листоул“ като част от Ирландската награда за книга, включвания в множество антологии и мн. др.
В интервю с Алана Хийли от „Хората от Роскомън“  Джейн Кларк говори за поезията и кариерата си, за живота в графството и за това как тези спомени са останали ярки през годините.

АЛАНА: Може ли да споделите за времето, когато сте живяла и израствала в Роскомън? За вдъхновението от онова време?

ДЖЕЙН: Израснах във ферма във Фюърти, на около четири мили от град Роскомън. Когато започнах да пиша, бях навършила трийсет, се хванах, че в мислите си се връщам към полята, дивите цветя, живия плет, дърветата и река Сък. Тогава осъзнах, че те са формирали въображението ми, точно както и хората, животните и ежедневието във фермата от детските ми години. Родителите ми си бяха фермери и за много от стихотворенията ми съм черпила материал около кухненската маса – питала съм ги за много неща и съм слушала разказите им.

АЛАНА: Споменавали сте, че за да довършите титулното стихотворение от първата ви стихосбирка „Реката“ – за река Сък в Роскомън – е отнело седем години. Как решавате кога едно стихотворение е „завършено“ или е готово да се сподели? С други думи, как познавате, че нещо липсва в дадено стихотворение?

ДЖЕЙН: Колкото повече чета и пиша поезия, толкова по-добре мога да преценя кога едно стихотворение е завършено. Обикновено пиша първата стихотворна версия бързо и после започва по-бавната редакторска работа. Често усещам, че стихотворението почти е станало, но не съвсем. За щастие, имам нещо като постоянен семинар и приятели-поети, които четат и коментират работата ми, дават предложения за промени. Развитието ми като поет не по-малко се дължи на тяхната умела и задълбочена обратна връзка.

АЛАНА: В творчеството ви природата често е почти пълнокръвен герой. Може ли да споделите малко повече за връзката ви със света на природата и ролята му във вашата работа? Възприемате ли природата повече като метафора или муза?

ДЖЕЙН: Когато започнах да пиша поезия, точно природният свят беше този, който ми даде думите и образите, за да изследвам загубата и промяната, спомените и сложните взаимоотношения. Оттогава писането ми ме е водило към това да научавам повече за природата. За мен е едновременно муза и метафора, но и нещо повече: осъзнала съм, че хората не са нещо отделно от природата. Ние сме част от околната среда и изцяло зависим от нея, било то въздуха, водата, дърветата или пчелите. Поезията може да разшири самосъзнанието ни за чудесата на обикновената „ежедневна“ природа и така да ни мотивира да я пазим по всевъзможни начини.

АЛАНА: Много хора от селските части на Ирландия чувстват дълбока връзка с дома си, когато го напуснат. Разпознавате ли себе си в това чувство? Как усещането за „дом“/връзка със селото присъства в поезията ви и как могат читателите от Роскомън да се свържат с това?

ДЖЕЙН: Да, родният дом живее в сърцата и въображението ни. Макар че за мен домът е Гленмалър, където живея от почти 30 години, израстването ми във Фюърти е дълготраен източник и фактор. Читателите от Роскомън често казват, че стихотворенията ми им напомнят за хората и бита, които са ги формирали. Дори само една дума може да ги върне във времето и пространството, един детайл може да отключи толкова спомени. „Кратка хладна вечер се сви до лая на куче / и издрънчаването на кофа“ – тези редове от стихотворение на Тед Хюз ме върна към селския двор във Фюърти и започнах да пиша „На здрачаване“ – стихотворение от първата ми книга с поезия. Спомням си и как поетът Томас Макарти изразява връзката с миналото ни: „Можем да го обичаме, не защото е било лесно, а просто защото си е лично наше“.

АЛАНА: Поезията ви често вибрира между творчество, което се усеща като много лично и писания, които говорят на и за по-широкия свят, и по-значими теми и проблеми. Балансиране между личностното и универсалното – осъзнавате ли го, докато пишете? Избирате ли съзнателно темите в творчеството си или когато пишете, те се появяват по естествен начин?

ДЖЕЙН: Като млада феминистка научих, че личното е политическо, че вътрешният ни свят се формира от външния и обратно. Винаги съм се интересувала от обществото и от теми като социална справедливост и равенство, както и от вътрешния ни живот като личности. Неизбежно е това, което е от значение за нас самите, да намери отражение в това, което пишем. Понякога съзнателно избирам някоя тема, но най-често тя се появява с разгръщането на стихотворението или дори след като е написано. Силната емоция е това, което ме движи да напиша едно стихотворение, било то като реакция на нещо много лично или нещо в по-широкия свят около мен.

АЛАНА: В стихотворението „Късчета“ в третата ви стихосбирка казвате, че родителите ви биха „предпочели съпруг и деца / но дъщеря им обичаше жена“, а в „Гласневин“ от втората ви книга с поезия си спомняте как баба ви „казваше, че нямаше такива неща / по мое време“ – стихове, които според мен силно, но и точно, улавят тъкмо ирландския начин да се приема хетеронормата и да се игнорира другостта. Като имаме предвид колко много социалните ни норми и история я пропускат, доколко осъзнавате това да попълвате тези липси с творчеството си? Какво се надявате да предадете като послание, когато го правите?

ДЖЕЙН: Когато започвам някое стихотворение, не го правя с някакво замислено послание. Пиша това, което трябва и това, което в момента мога да напиша, защото съм разтърсена емоционално. Радвам се, когато някое стихотворение говори на читателите за техния живот. Ирландия е станала малко по-отворена и приемаща страна откакто аз бях дете, но все още има много хора, които живеят в страх и отхвърляне заради сексуалната си идентичност. Гей хората все още са цензурирани и ние самите се цензурираме като форма на самозащита. Гражданското партньорство и равенството в брака доведоха до голяма промяна в творчеството. Все едно родната ми страна най-накрая каза да, мястото ти е тук. Това на свой ред подхрани креативността ми. Надявам се някои от стихотворенията ми да достигнат като послание до гей хората, до техните семейства и приятели. Да видим живота си представен в литературата и в други форми на изкуството ни дава куража да бъдем себе си в цялото ни многообразие като хора.

АЛАНА: Настоящата изложба „КОРЕНИ“ в замъка в Дъблин включва изкуството на петнайсет творци, вдъхновени от вашето творчество. Какво е да видиш поезията си, интерпретирана визуално? Някоя от творбите изненада ли ви?

ДЖЕЙН: Бях запленена, когато за първи път видях изложбата; красотата и разнообразието на творбите и дълбокия им смисъл. Всеки автор е избрал едно или две мои стихотворения за вдъхновение и така са създали всичко петдесет произведения на изкуството. За мен е чест, че мои стихотворения са запалили искрата за техните творби. Над 12 000 човека вече са посетили изложбата и тяхната положителна реакция наистина означава много за мен. Прекрасно е, че идват хора на всякаква възраст от цялата страна и не само. Много идват и повторно, защото намират комбинацията визуално изкуство и поезия много докосваща.

АЛАНА: Когато става въпрос вие самата да четете поезия и други форми на писмено творчество, какво ви привлича? Има ли специални теми, жанрове и писатели, към които се връщате и защо?

ДЖЕЙН: Четенето ме кара да имам желание да пиша и ме учи как да пиша по-добре. Сутрин винаги започвам с четене, най-вече на поезия, но винаги имам няколко започнати четива, често писания за природата и историята. Обичам антологии, в които мога да намеря стихотворения от целия свят, които са „пречистени“ до някаква простота и яснота, също са и музикални, визуални и може би малко загадъчни. Романа, който чета в момента, е „Заветът на водата“ от Абрахам Вергезе – напомня ми за времето, когато като млада четях Джордж Елиът, Джейн Остин и Томас Харди; чудото на добре разказаната история, която ни помага да си представяме други животи и места.

АЛАНА: Срещу какви промени сте се изправяли като творец, било то в личен или професионален план?

ДЖЕЙН: Като писател човек постоянно е начинаещ и така следващата книга, дори следващото стихотворение, винаги е предизвикателство. Често го има усещането за провал и отхвърлянето е неизбежно. Налагало ми се е да вземам трудни решения, за да намеря време за писане, но бих казала, че най-трудно ми е било, когато приключих с първата си стихосбирка и търсех издател. Имах голям късмет да приемат ръкописа ми в издателство Bloodaxe Books. Оттогава редакторската отдаденост и интерес към моята поезия са ми дали чувството за сигурност, което пък ми позволи да разтворя крила като автор.

АЛАНА:  Как се е развило в годините разбирането ви за поезията и нейното предназначение?

ДЖЕЙН: Сега виждам, че поезията служи за много цели. Предизвиква удоволствие, изразява емоция, която по друг начин не може да се предаде, помага ни да разбираме самите себе си и другите, напомня ни, че не сме сами нито в радостни, нито в трудни моменти. Поезията може също така да е свидетел на несправедливост, неравенство или насилие. Тази година прочетох силни стихосбирки, вдъхновени от природни катаклизми в страната и извън нея, както и за геноцида в Газа и войната в Украйна. Едно стихотворение е малко нещо, но посланието му може да стигне до много читатели.

АЛАНА: Работите ли над някакви проекти в момента?

ДЖЕЙН: Работя върху четвъртата си книга с поезия, планирана е за издаване през 2026 г. Също така редактирам илюстрирана книга с поезия и проза – темата е свързването с природата.

АЛАНА: Като погледнете назад към творческата ви кариера, има ли някое определено стихотворение, книга или проект, с който се гордеете най-много и защо?

ДЖЕЙН: Всяко стихотворение и всяка публикация за мен са важни, но първата ми стихосбирка винаги има специално място в сърцето ми заради онова момиче, израснало във ферма във Фюърти, което обичаше да чете и мечтаеше да напише книга. Загърбих мечтата си, докато не станах на четиридесет, когато написах първото си стихотворение. Десет години по-късно се появи „Реката“ и книгата се четеше и харесваше. Тя доведе до всичко останало.

Фотокредит: Irish Independet

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.