Въпроси и отговори с носителя на "Пулицър", поета Тед Кусър

Джон Кюсатис
5 януари 2025
 

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Тед Кусър живее в Гарланд, Небраска, със съпругата си Катлийн Рътлидж. Има два мандата като Поет-лауреат на САЩ между 2004 и 2006 г. През 2005 е удостоен е с наградата „Пулицър“ за поезия.

Корицата на „Сал“* – картината с маслени бои „Стари обувки“ от 1926 г. на Грант Ууд, е красива. Като поет и художник какво ви подтикна да използвате този образ?

Просто много исках точно тази картина на корицата на една от стихосбирките ми. През втората половина от живота си родителите ми живееха в Седар Рапидс, Айова, а тази картина и други творби на Грант Ууд са изложени в Музея на изкуството в града. Самият Ууд е израснал в Седар Рапидс. Когато им ходех на гости, винаги се отбивах в музея.

Стихотворенията ви често имитират с ритъм това, което изобразяват с образи: стъпките в танца, завоите на реката, полета на птица. Имате ли определено стихосложение, което предпочитате?

 Мисля, че естественият ми размер е анапест или дактил. Наричам го „време за валс“. Обичам валсовете, особено старите в провинцията, свирени от цигулари като Вазар Клемънтс. Също така, зад много мои стихотворения прозира един стих на Джон Кроуи Рансъм „Върви и кажи на Робин да доведе момичетата от Суитуотър.“ Толкова естествено, толкова непосредствено.

Вече изразихте възхищението си от творчеството на художника Грант Ууд, поета Джон Рансъм и музиканта Вазар Клемънтс. Кои други художници, поети, музиканти и текстописци са оказали влияние в творчеството ви?

О, толкова много хора на изкуството са били важни за мен. От художниците мога да добавя Андрю Уейт, Харви Дън, Едуард Хопър, Чарлс Бърфийлд. От поетите: Мей Суонсън, Робърт Франсис, Максин Кумин, съвременниците ми Уес МакНеър и Джаред Картър и буквално стотици други. Що се отнася до текстописците и музикантите, харесвам всичко, което днес се нарича „класическа кънтри музика“: Уили Нелсън, Мърл Хагард, Бони Оуенс, Джорд Джоунс, Лорета Лин и т. н. Джон Прайн е някой, когото малко опознах и мисля, че е най-добрият поет от съвременните текстописци, по-добър от Боб Дилън.

Учениците ми се подготвят за националния конкурс по рецитиране на поезия. Един от тях е избрал да наизусти и рецитира вашата класическа творба „Изоставена къща на село“** – традиционно в списъка с избрани стихотворения. Според вас какво го прави знакова ваша творба за толкова много читатели?

„Изоставена къща на село“ беше написано преди 60 години и оттогава съм сътворил още много стихотворения; но то изглежда е моето „най-известно“. Мисля, че децата го харесват, както и техните учители, защото основното в него е една загадка: „Какво се е случило?“

Кои за вас са елементите на хубавото стихотворение?

За мен доброто стихотворение трябва да притежава чар. Имам предвид чар в по-дълбокия смисъл на думата – магия. Чарът може да има много форми, може да е в музикалността на стихотворението, в образността му, метафорите, но без такъв чар стихотворението издиша.

*САЛ

Тед Кусър

В прословутото „бездънно“ езеро
при пясъчната яма салът, който намерихме
беше просто тежка врата от хамбар, може би десет
на дванайсет фута, наполовина
във водата, където може би го бяха зарязали
големите момчета, винаги първи
намираха нещо интересно, използвали го малко    
после ни го завещали, на Били и Лари,
Дани и мен; избутахме го по-
навътре, газехме във водата, хванати
за ръба му, водата стигаше
до раменете ни, след това си помагахме един друг
да се качим отгоре, прогизнали
и треперещи, опитвахме да запазим равновесие,
с изпънати ръце, всеки застанал в своя ъгъл, с лице
към другите, смеехме се, но изпитвахме и малко страх,
без никой да се сети за прът
с който да избутаме вратата, нито за дъска вместо весло,
доверихме се на тая врата, докато се носеше            
не по повърхността, а точно под нея,
единият ъгъл потънал, после малко се надига
и другият се потапя, водата до глезените ни
над студената бездънна тъма.
Седемдесет години по-късно все още усещам вратата
да потъва под тежестта ми, все още виждам
бледите лица на Лари, Били и
Дани, как ме гледат
докато стоим с изпънати ръце, сякаш за да задържим
някакво диво, волно, невидимо същество
в средата, че да не избяга,
а на осемдесет вече знам какво е било.

**ИЗОСТАВЕНА КЪЩА НА СЕЛО

Тед Кусър

Бил е едър човек, загатват го големите обувки
върху куп счупени чинии до къщата;
и висок, според дългото легло
в стая на горния етаж; бил е и добър, богобоязлив -
за това говори Библията с пречупена задна корица
на пода под прозореца, прашасяла е от слънцето;
не му е вървял селският труд, като се гледат нивите -
целите в камънаци, а и плевнята с протекъл покрив.

С него е живяла жена, показват стените на спалнята
с тапети на люляк и кухненските лавици
покрити с мушама, имали са и дете,
вижда се по пясъчника от гума на трактор.
Явно парите едва са им стигали - буркани с мармалад от сливи
и консерви с домати, скътани в малкото мазе.
А през зимата е било студено, това издават ивиците плат по прозорците.
Самотно им е било, видно е по тесния селски път.
    
Нещо се е случило, казва празната къща
насред двора обрасъл с плевели. Камъните в нивите    
показват, че не е бил фермер; неотворените буркани
в мазето издават, че жената е заминала набързо.
А детето? Играчките му са разпръснати из двора
като клонки след буря – гумена крава,
ръждясало тракторче със счупен теглич,
кукла с гащеризон. Нещо се е случило, казват всички те.

Заглавно изображение: Leoadambiga.com

От пощата на Диаскоп

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.