Древно мексикански календар в български комикс от 1942 г.
26.09.2012
Ученият А.Ухтомски вижда извънредно постижение на човешката мисъл в смяната на старите отвлечени понятия "пространство" и "време" с яркото понятие "хронотоп" /времепространство/- световни линии чрез които отдавна минали събития се свързват със събития от настоящия миг, а чрез него и със събития от далечното бъдеще. Днес научното познание за пространството и времето е все още незавършено. Известно е деленето на изкуствата на времеви, пространствени и синтетични. Философите отбелязват, че няма аналогична наука за времето, каквато наука съществува за пространството /геометрията/, която е основа на пространствените изкуства. Тези две форми на битието /пространството и времето/ са две страни на едно единство, което е движението. Но разсъдъчността разкъсва двете форми една от друга. Тяхната синкретика е отличителната същност на изкуството на комиксите. След като науката за пространството е геометрията, може да с каже, че киноизкуството само частично ползва геометрията - в мигновения кадър. Кинематографа е синтетично, но предимно времево изкуство. На гръцки означава рисуващо движението, а на английски движеща се картина. Комиксът е между геометрията и киното, представя времето пространствено, а някои негови жанрови разновидности са науката за времето. Първите филми са хроники увековечаващи мига, а първите комикси са свързани с календарите, дори и тези от скалните първобитни рисунки.
"Диаскоп" в първата си статия " Изкуство ли е комиксът?" от 80-те г., приема за най-древен комикс /от съвременен вид/ илюстрованата хроника на Хуаман Пома да Аяла за империята на инките и тяхната култура. Тази творба е добила пълна литературна изразителност посредством последователни изображения и бързо разчитаеми слова. Думата "хроника" е от гръцки произход и означава време, летопис в която събитията са подредени хронологично, т.е. последователно според произтичането им във времето.
Единствената следа из старите български комикси през времето когато писах статията "Изкуство ли е комиксът", бе "Чудесата на света" публикувана в "Седмична забава"през 17 ноември 1942 г. Интересното е, че в българското издание за комикси се представяха в хроникален жанр числа от древен мексикански календар. Мексиканският календар се разделя на 18 месеца и всеки месец се състои от 20 дни. В края на годината добавяли 5 дни. Интересни за комиксистите са знаците чрез които са обозначени названията на месеците. Месеца им се състои от 4 седмици, но всеки с по 5 дни, а не от 7. Последният ден на седмицата при древния мексикански календар бил посветен на търговията.. Денят се състоял от 16 часа. Писмеността на древните мексиканци представлявала система от йероглифи, която била толкова сполучлива, че испанските откриватели и мисионери признали нейното достойнство и назначили учени да съхраняват знанията на тази система. Всъщност тя е една доста примитивна писменост - предимно понятийна писменост с отделни фонетични компоненти. Но точно това е интересно за любителите на комикси. В тази идеографическа писменост нагледните рисунки изразяват мисли в цяло, а не отделни думи. Конкретните предмети се обозначавали с изображения, а абстрактните - символически. Например изображението на "звездно небе" указва че действието е през нощта, череп означава "смърт", а плачещо око - "овдовяване". Наред с идеографическата писменост съществували и отделни знаци. Защото понякога имали необходимост да изразят точно определено име. Когато това не било възможно да се представи чрез тотем над главата на персонажа, прибягвали към звуков ребус. Затова може да обобщим, че тази тази древна писменост е идеографическа, но смесена с отделни словесни знаци, сред които важна роля има звуковия ребус. Ето един нагледен пример: за названието на местността Quauhnauas: рисували дърво и уста с език /реч/, защото фонетично те звучат /quauh-tli/ и /naua-tl/. Но в повечето пъти звуковото съответствие от изобразеното и разбиращото се е доста неточно. Ето защо испанците оказали влияние и подобрили писмеността създавайки сричкова, по късно и азбукова. Първия фрагмент който превели на сричковата писменост е молитвата "Pater Noster". За първи знак е изобразен флаг и обозначава звука "Pa", защото се произнася "Pami-tl". Вторият знак е камък: звука "te" от произнасянето "te-tl" и т.н.
В творбата "Чудесата на света" старите български комикс редактори са ни оставили следният указателен текст: "Старите жители на Мексико, племето "инка" представяли числата с фигури, които виждате на рисунката. Тези фигури са намерени по старите календари, храмовете и гробниците". Казвам указателен, защото едва ли толкоз видните редактори-писатели ще бъркат инки, ацтеки, маи и тяхното местожителство. Ацтеките са създали големи библиотеки с пиктографски книги предимно на законодателни кодекси. Инките не са познавали писмеността, но са имали големи магистрали и вместо писмени знаци ползвали "кипу" - възловата писменост. Отдавна науката е на мнение, че "кипу" съдържа само числови данни от най-различен характер. В тази игра-загадка на издание "Седмична забава" очевидно лежи разкриване на смисловото значение на представените числови образи. Нека си припомним, че възловото число зависи от цвета на нишката, типа и броя на възлите както и от разположението на нишките по отношение на главния шнур. Още, от техните последователности и вид преплитания. Ето защо перуанците узнавали по "кипу" броя на сраженията, броя на посолствата и на царските постановления, но не могли да четат дословния текст. Обаче при тях през началото на 17 век се създава съвременния комикс - последователни изображения и бързо разчитаеми слова. Докато в Мексико се правеше опит за създаване на азбука, Хуаман Пома де Аяла използва в хрониката си постиженията на двете култури: местната идеографична писменост за илюстрация и европейската писменост за пояснение. Двете култури в синтез вече не са ребусна загадка, а поезия.
АВТОР: Георги Чепилев