Овидий : "Вековете"
31.12.2013
В рубриката "Онагледяване на литературен текст"
Първият век бил златният, който без укази
И апели доброволно почитал вярност и правда.
Страх и мъка никой не знаел, ни медни скрижали (1)
Със страшни закони, ни що е съд и съдии,
кротките хора и без тях си били предобре.
Борът(2) не слизал от високите върхове и не
Странствал върху бистри вълни из широкия свят:
Хората не познавали друго, освен своя бряг и предели.
Стръмни рòвове не опасвали градовете,
не ечали медни извити тръби и рòгове.
Кой да кове шлем и меч? И пак си живеели,
Макар и без войнство, весело и доволно.
Тлъстата почва раждала от недрата си,
Без да я порят с рало или с мотика;
Всеки, доволен от преизобилието събирал,
Колкото искал, планински ягоди, морски череши(3),
Дренки, натежели върху трънливи храсти къпини
И жълъди, нападали от клонестия дъб на Юпитер.
Тяхната пролет била безкрайна, тих ветрец
Полюшвал безбройния злак нероден.
При това и храните никнели без оран самички,
Пълни класове позлатявали навред нивята.
Реките препускали – сладко вино и мляко,
Медът постоянно се стичал от зелените дъбове(4).
След хвърлянето на Сатурн в мрачната бездна,
Зацарувал синът му и настъпил сребърният, втори,
Век, по-калпав от златния, но по-читав от медния.
Новият бог съкратил вечността на предишната пролет,
Разделил годината в четири времена:
Кратка младост, лято, менлива есен и зима.
От жегата въздухът станал парлив и започнал да тлее,
Водата замръзвала от студените ветрове.
Хората, къде да се скрият освен в пещери
И гори, строяли колиби от пръти и жилави върви,
Познали сеитба в набраздените целинù,
А юнцùте привели глави под ярема.
След златен и сребърен век, ето и медният идва,
Жесток по природа и склонен на битки,
Но непрестъпен. Последният век е якожелезният,
Особено зъл. С него нахлули в атака
Всички пороци: правда, вярност и свян не останали:
Тяхното място заели измами, хитрости, кòзни,
Ужасни насилия, ненаситни страсти за власт.
Морякът, непознал ветрове и бури, заплувал.
Кораби взели да цепят опасните морски талази.
Земята, обща преди, подобно въздуха и светлината,
Се отцепвала на парцèли.
Прещедрата на плодове земя,
Насилвали, врязани в нея навътре
Копаели скритите чак до стигийските сенки
Нейни съкровища – начало за всички злини.
От недрата изскочил металът и още по-страшното злато;
В битки и със двете (5),
Светлото звънко оръжие дрънка в опръскани с кърви ръце.
Грабежите хранят човека: домакинът трепери от госта,
Тъст от зетя(6), братската обич е рядкост.
Мъж замисля да погуби жена си, а тя – своя мъж;
Мащехи страшни варят смъртоносни отвари;
Синът очаква отрано смъртта на баща си.
И в този век на отстъпление звездната дева Астрея(7)
Най-сетне напуска кръвнишкия свят на земята.
Адаптация:©Диаскоп
Забележки:
1. Римляните изрязвали законите на медни плочи и ги излагали на обществени места за общо сведение
2. Борът - вместо корабите, които се строяли от бор
3. Морски череши с възкисел вкус, подобни на ягоди плодове, които растяли на храст, наречен Лине (abrutus unedo), Италия
4. Листата на зеления дъб (quercus ilex), палмата и други дървета действително се покриват със сок, подобен на мед
5. И с двете - с желязото като оръжие и със златото - като подкуп
6. Може би се намеква за отношенията между Цезар и Помпей
7. Астрея - богиня на справедливостта, един от знаците на Зодиака, извествен под името "Дева"
Илюстрации: Пабло Пикасо и Жан Огюст Доминик Енгър -
художници, работили дълго и всеотдайно по темата за "Вековете"
©Христина Мирчева