Виктор Сегален: „Химн на легналия дракон. Избрани стихове“

Виктор Сегален, „Химн на легналия дракон. Избрани стихове“

Съставителство и превод от френски: Андрей Манолов

Издателство СОНМ, 2025

Представянето на антологията в Пловдив ще се състои на 27 март 2025 г. (четвъртък) от 19 часа в Литературен клуб "Spirt & Spirit".

В периода 1909 – 1914 френският писател и поет Виктор Сегален (1878 – 1919) живее и твори в Китай. Там създава своите „Стели“, които определя в едно свое писмо до композитора Клод Дебюси от 6 януари 1911 г. като „сборник с кратки, стегнати текстове“. Поемата „Тибет“ е публикувана посмъртно. У Сегален се долавя влиянието на Пол Клодел, най-вече по отношение на формата – той използва Клоделовата строфа. По дух по-скоро се доближава до Сен-Джон Перс.
Френската критика единодушно определя „Стели“ като един от най значимите литературни паметници на ХХ век. Поетът търси простотата на изказа и се стреми към многообразие, оставайки верен на първоначалния изблик на поетичното слово. Всичко в неговата лирика води към онзи тайнствен център, където реалността и блянът, отсъствието и присъствието, вътрешното и външното се събират в едно. „Стараех се всяка дума да звучи двояко и да отеква дълбоко“, признава Сегален в писмо до приятеля си Анри Мансерон от 23 септември 1911 г.

Из „Стели“

На Десетте хиляди години

Тези варвари отхвърлиха дървото, тухлите, пръстта и камъка, градят, за да е вечно тяхното творение!

Благоговеят те пред гробници, прославили се за това, че още съществуват; мостове, прочули се със старостта си; храмове от камък много твърд и с непомръдващи основи.

Те се хвалят, че циментът им добива твърдост под слънцата; че луните лъскат плочките им; нищичко не накърнява трайността, с която тези варвари невежи винаги се труфят!

*

Вие, потомците на Хан, чиято мъдрост се простира върху десет хиляди години и още върху десет хиляди по десет хиляди години, опазете се от тази грешка.

Нищо неподвижно не убягва от свирепите зъби на времето. Това, което здраво е градено, няма трайна участ. Не обитава неизменност нашите стени, но тя във вас живее, хора бавни, хора постоянни.

Ако времето не се нахвърля на творението, то създателя му ще ухапе. Нека утолим глада му: дънери, изпълнени със сокове, тъй живи цветове и златни люспици, които всеки дъжд размива, а слънцето убива блясъка им.

Върху пясъка градете. Щедро глината оформяйте. Сглобявайте за жертвоприношението дървения; скоро пясъкът ще поддаде, ще се издуе глината, издигнатият двоен покрив ще разхвърля люспите си по земята:

Всеки дар приет е вече!

*

Впрочем, ако трябва да се примирите със безочливия камък и със бронза горделив, то нека камъкът и бронзът възприемат очертанията на тленното дърво и със престорена отпадналост положат всички негови усилия: без бунт, да възхвалим епохите със врасналите в тях последователни падения и времето със цялата му хищност.

Заповед за тръгване

Не се чудете! Все още ли сте убедени, че дворците тук са неподвижни? Че тежат подобно наште, западните сгради? Доста време те очаквали са идването ви: сега пък те при вас ще дойдат.

Триумфалната арка сега се изправя, знамето си развява и гордо показва девиза си, изписан върху него: преддверие, издигащо се в облаците. Едни ще хванат оръжието отдясно, други ще го наклонят. Носачите ще се препъват, ще изправят рамене.

Отзад е мостът като животно преди скок: той ще прескочи течащата под него зеленикава река. Нека да го пуснат под кралското шосе, което разполовява хоризонта.

Отляво и отдясно се полюшват плавно и отмерено две кули – тази с камбаната и тази с барабана; едната има звучно бронзово сърце, а другата кънтящо дървено, и двете се поклащат на осемте си слонски крака.

После идат тежките триноги и накрая всичките колони на палата се раздвижват и вълнистият му покрив се развява като балдахин.

И за да тръгне, пуснете като дива орда всички ъглести керемиди. После запратете в облаците колоните и стълбовете. Нека огньовете се вихрят, нека се показват зъбите и веждите на дракона.

Трябва да отдадете всички почести на ненагледния кортеж. Той вече не тежи: превръща се в очакване.

*

Единствени остават неподвижни каменните паметници, за тях не се отнася тази заповед, остават си недосегаеми, непоклатими.

Публикацията се осъщeствява със съдействието на изд. СОНМ.

Заглавно изображение: Портрет на Виктор Сегален от художника  George-Daniel de Monfreid  (1856–1929), 1909 г.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.