Георги Чепилев: Бомби на страха

По повод изложбата от исторически романи в картини и комикси.

За историческия жанр на българските романи в картини и комикси не е необходимо да се дава по-широка информация: 

Чудният свят на комикса в национална изложба в София

Георги Чепилев: "Впечатляващи исторически комикси на Варненското комикс дружество"

Националната изложба на българския исторически комикс и пловдивската традиция от 80те години на 20 век

Настоящите редове са за създаване на промяна в общата насока, с цел да не се работи безсистемно на българската сцена за девето изкуство).

След като прочетох книгата на Шпенглер „Залезът на Европа”, направих заключение с няколко думи, че Цивилизацията е обърната с лице към земята, за да я владее с практически цели. А културата е обърната с лице към небето, тя зове към жажда за неща по-висши от практичните земни цели.

Историята не е хаотичен процес, една улична блъсканица, в която оцеляват онези със силните мускули и здрави юмруци. Историята е едно плавно течение. От неморален и неразумен ред не може да се очаква нищо добро – в отношенията на народите те предизвикват война. Отношенията между отделните общности се определят от тяхната съставка – човека. Човекът не е безличен и безразличен, не е пасивен градивен елемент, който механически се подчинява на външна воля и закони. Идеята да бъдат хората обезличени вътрешно и обезцветени външно до степен да се превърнат в една сива маса, с еднакви възгледи и вкусове, с еднакви интереси, да бъдат подчинени политически на една власт – е болна идея.

Няма личен и обществен живот вън от границите на държавата. Държавата е отражение на народа, който я съставя. Тя е възможната организация, където чрез всички средства на моралното, намира приложение чрез законите.

В периода на най-голямата икономическа криза (1929 год.), знаменити личности в областта на финансовото дело, заявиха, че тя не била икономическа, а е била нравствена криза. Всеки страшен скок от завиден успех до погром е неизменно предшестван от политическа заслепеност, от лекомислено раздробяване на народа, от взаимна омраза и ожесточени преследвания, от непризнаване на никакъв авторитет. При такива неблагоприятни условия не се мисли за единение по най-важните въпроси, засягащи върховните и жизнени интереси на държавата. Понякога подобни изпитания и неволи са от външен характер, но често изникват и от недрата на народа.

Днешните ученици са коренно различни от предишните времена. Различават се по вкусове, по наклонности, по интереси. Днешното време ни повелява да търсим опора и утеха. Нима последните висши дарове на новия световен ред и новата култура са усъвършенстваните технически оръжия за взаимно изтребление? Сега войната категорично навлезе във виртуалната епоха като най-висша добродетел. В хода на новата война не се поставят цели, защото живеем във време отнело властта на символа. Бойната техника се превърна в психическо средство за отбрана. Предишните войни бяха незаконно субсидирани от неконтрулируема икономика. Войната беше свързана с икономическите потоци, но за да се разпространяват по земното кълбо, те също бяха зависими от нея. Днес каква опасност би могъл да представлява един обезоръжен народ за страхотно въоръжени съседи? Може би се разчита на друг вид войници: на невъобразимо мощни виртуални системи за унищожение и на бойни полета без граници, на виртуални несъществуващи пространства, на виртуални проекции, копирани реалности които постоянно се мултиплицират, умножават и възпроизвеждат. Противниците се оглеждат в тези рефлектиращи и несъществуващи пространства, които действат като бомби на страха. Страхът е примитивно чувство, което има всеки човек. Модерните човеци се плашат пред перспективата, че война може да разруши техните богатства, слава, обществено положение, луксозната им обстановка, автомобила, здравето или красотата. И че може да се тури край на щастливия живот.

Хората с такъв манталитет се надпреварват при запасяване с разни неща, с какво ли не. Но какъв е този егоизъм, да се натрупваш повече, та когато сънародниците ти започнат да гладуват и са нещастни, ти да си добре?

Сега преживяваме световно сътресение: цели държави ще изчезнат, нови граници се чертаят, нов ред в живота на човечеството се създава и България със сигурност ще бъде нацелена в следваща фаза на войната. Но тази война не е старата, нея считат за висша съзидателна програма. Предишната реалност се унищожава и в новата виртуалнаост всяка реалност се превръща в неоснователна претенция. Врагът е без характеристика и не е форма на проблеми, а е допълнение на нас самите.

Закон на статиката ни запознава, че всяка сграда, за да оцелее, трябва да бъде изградена върху здрави и издръжливи основи. Здравината на основата зависи от здравината на почвата. Постройка на пясък ще се събори, защото той се свлича. Работа, която не започва с необходимост от основите, а цялата тежест се полага някъде по средата, не ще достигне до сполука. Върху разрушени основи никой човек не строи, това е напразен труд. Разрушените основи се разчистват и отново застрояват, едва след това се продължава строеж нагоре. Ние, в България, имаме стари основи и ако сме искрени, трябва да признаем, че не винаги ни е ясно кои и какви са старите основи.

А в основата на живота стои нравственото начало. На него се опират икономическите отношения и форми, в които човек е първо творец и след това потребител. Там, където човек е само потребител, той престава да бъде личност и човек.

Един народ може да загуби много ценни неща и пак да се възроди. Но загуби ли душата си, той губи всичко и никога не може да бъде възроден.
Най-лесно е да потънем в мечти и в идеалистични виждания на живота, да строим вълшебно приоблачни кули на бъдещето. Каква е обаче ползата от това, щом животът сурово прегазва мечтанията и мечтателите?

В такива случаи държавата за нас се явява една необходимост, чрез нея се създава това, което имаме и наричаме култура: материална и духовна. Тя създава условия за икономически напредък и за правилното развитие и преуспяване като народ.

Нашите млади хора ще си останат чужденци в своята родина, ако не помнят миналото, ако не търсят опора в него, за да черпят поука. Много са поучителните страници на нашата история.  Днес по-голяма част от българите са осакатени, безсилни, повалени, защото не се тачат дейците на славното историческо минало. От разединението, тези които използват тежкото положение на народа и държавата, приличат на плодене мухи на гнило.

Гражданският идеал на българина е индивиуалистичен, а не колективистичен. Той не тачи авторитета на колектива и го отхвърля в полза на свободата на личността. Българинът не обича и не тачи много авторитети, но не е и стопроцентов индивидуалист. Защото в миналото е почитал изтъкнати водачи, семейство, близки. Склонен е към индивидуализъм, предимно заради незачитане на държавата и нейните институции по историческите причини на дългото време робство, както и от омразата на сънародници, подобни на мухите, радващи се на гнилите условия в държавата.

Днешното време ни повелява да търсим опора и утеха. Изпълнението на дълга винаги и при всички народи се счита за героизъм. Хората на перото, на изкуствата, на славата на труда, на политиката и въобще от ежедневната работа, могат да дадат свои герои и ги дават. Но само нравственото чувство ражда истински герои. Нека отворим страниците на българските романи в картини и ще видим от каква дълбока любов към човека, общежитието и народа са се движели големите герои, които оставили името си в историята. Нашият народ е издигнал за герои свои синове високоморални, движени от силно чувство към народа си. За мнозина от тези герои са създадени легенди и те са в основата на художествените произведения в българското историческо девето изкуство.

На 3 март 2025 публикувах статия за графичния роман, посветен на Рузвелт.

Рузвелт не искаше мир. Войната го спасяваше от прокарването на социални и икономически реформи. Защото войната носи работа и печалба, т.е. тя се грижи за работниците. Друго, което се разбира от графичния роман, е че Рузвелт насочва външната политика на Америка към войната, в полза на демокрацията и монополната търговия. Той изчака да се изтощят военно и икономически всички народи, докато дойде денят  за американска намеса. След което възнамеряваше Америка да сложи ръка на много кътчета из земното кълбо, чрез пропълзяване на американски войски и направата на свои бази.

Базите показват, че територията е под влияние на  американска намеса. Така виждаше Рузвелт възстановяването на мира. Защо не се превеждат или подпомагат за направа и в България подобни исторични графични романи и комикси, е по понятни причини.

Карикатурата от Александър Божинов е сатира към картината на Мърквичка. Поводът е, че проф. Мърквичка е нарисувал отец Паисий много по-възрастен, отколкото е бил в реалния живот.

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.