Не всичко, което хвърчи, се яде: ДВА РАЗЛИЧНИ МИРОГЛЕДА ЗА ФОРМИРАНЕ НА ОПЕРАТИВНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЖАНРОВЕ

Тъй като борбата срещу комиксите се обяснява със социални причини и са забранени предимно тези за веселие, духовни възгледи, някои исторически идеологии, географски региони, най-сполучливо е да се класифицират българските комикси в три основни отдела: Духовно-културни, Исторически и Забавни.

Раждането на съвременния български комикс е в периода на българското Възраждане, когато не може да стане свързване на смешното и пластичното, защото още има религиозно отношение към живописта.

Историческите факти показват, че в България първата среща на поетическата и пластическата сатира е при именития поет Христо Ботев. Карикатурите са рисувани по идея на Ботев от полския емигрант Дембицки и отпечатани във вестник „Тъпан“. Това са свързани в серия карикатури, което означава, че имат отношение към времето в изобразителното изкуство. Предполага се, че е имало идейни скици от ръката на поета. Сатиричният цикъл на Ботев е фокусиран върху предателство, користолюбие, невежество и дава решение за избавяне - просвещение, свобода, напредък.

Българските комикси водят своя произход, за разлика от западните, не от противопоставяне на двете категории –„комично” и „сериозно” (високо и ниско). Своеобразността на българското девето изкуство е трансформирането от „святопис”, представящо ликове извън времето — от вечността. Съществуват в България определения като „непортретен портрет”, „иконен портрет” и „портретна икона”. Ето защо до българското Възраждане рядко изразителното достигало до своеобразна гротеска, характерно за по-късните етапи.

Ще посоча за много важно в областта на българското девето изкуство, доклад из „Сборник доклади от XII Международна научно-практическа конференция УПРАВЛЕНСКИ И МАРКЕТИНГОВИ ПРОБЛЕМИ В ИЗКУСТВОТО”.

(Международната конференция се проведе на 7 и 8.11.2024 год., в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив, организирана от Проф. д-р Весела Казашка, Проф. д-р Емилия Константинова, Проф. д-р Любомир Караджов, Ивелина Иванова-Кадири)

Докладът е на тема:

БЪЛГАРСКАТА МАСОВА НАРОДНА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА НАРОДНА КУЛТУРА – ДВА РАЗЛИЧНИ МИРОГЛЕДА ЗА ФОРМИРАНЕ НА ОПЕРАТИВНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЖАНРОВЕ

Ще цитирам въведението:

„Статията разглежда една от слабите страни при опитите да се внедряват чужди жанрове на деветото изкуство в България. Проследяват се паралелно особеностите в мирогледите през Средновековието: българския, на Рим и Цариград, като предистория на днешната масова култура.

България има своя специфична система, противопоставена на висшите школи в Цариград и Рим – тя е първа и единствена в света, формирала масова народна интелигенция. По онова време никъде няма елитна литература на говорим народен език. Разделението на две култури: елитно официална църковна култура (с монопол) и карнавално низова народна (възприемана с обратен знак), е особеност на Западноевропейския феодализъм. През Средновековието в България по ред причини няма такава поляризация на елит и тълпа, затова народът не само бил потребител на голямо изкуство, но и създател на такова.

В основата при формиране на българските жанрове от романите в картини и комикси преобладават оперативните и публицистични форми, но с образователни и възпитателни задачи и цел: създаване на хуманистично демократично правосъзнание у широките народни маси.

Изводите са, че влиянията от чуждестранни индустриалци на масова култура могат само да погълнат фолклорни мотиви и теми, да ги универсализират, но преди това да разрушат съкровищницата на българско развитие.

Необходими са нови маркетингови подходи, съобразени с тази позитивна българска роля и поглед към днешната масова култура”.

►

Трябва да се отбележи, че историческият жанр не заема такова подчертано място в ренесансовото изкуство на повечето европейски народи. А в България този жанр се развива в две насоки – чисто исторически и съвременен, отразяващ актуални обществено политически събития.

Искам да обърна внимание, че двата процеса – социално политическият и художественият, в българския исторически жанр се намират в неделима връзка.

От българското религиозно изкуство се заражда българският исторически жанр в две насоки: чисто исторически и съвременни. Историческият жанр играе важна роля като инструмент за народно просвещение и патриотична пропаганда.

Ето защо в България, на деветото изкуство през всичките му периоди се отрежда възпитателна роля. Когато социалистическият блок се разпада на много национални школи, България остава почти инертна и соц забраните към масовата култура узаконяват едно положение на упорита враждебност към Западната култура.

Предпочитанието към героични портрети, а не към реалистични, отново както преди времето на Александър Божинов, възпрепятства раждането на една историйна изобразителност, близка до разбиранията на буржоазната масова култура. От икономическа страна, героичният портрет подкрепян като идеологическо възпитание на масите, престава да бъде жанр в пазарната икономика и категориите на естетическите стойности зависят изцяло от желанията и амбициите на клиенти, дарители или партийни интереси. По тези причини и много пари се изразходват зле за внос на комикси и графични новели със съмнителна автентичност, когато такива пари могат да останат в страната и да бъдат в полза за националната култура.

Нека разгледаме и колко различни прояви на смях има: 

Безсмислен смях; Хумористичен смях; Обвиняващ смях; Песимистичен; Абсурден и т.н. Забелязва се едно отношение към дадено явление.

Комедиографът наблюдава, но не осъжда, той развлича, създавайки отклоняващи се от нормите характери и ситуации. Неговата позиция е развлекателна търпимост.Те са противоположни на бойната и безкомпромисна сатира. Сатирата е предимно с морализаторска или реформаторска цел. Тя с идейна емоционалност атакува злото и несправедливостта, като иска да предизвика гняв в публиката. А иронията атакува невежеството и глупостта, тя е спокоен тон и апелира към критично чувство. Същото разделение имат и българските комични комикси.

Комичност може да има в битовите семейни и обществени нрави, в социалните и политически отношения. Въобще видовете комични комикси - маскарад, абсурд, отсъствие на знание или умение и пр. са многообразни, но всички подобни жанрове липсват в социалистическите разкази в картинки, защото бяха буржоазни жанрове. Това е и причина у нас да няма почва за развитие на Капричиа или така наречените козелски фантазии.

Ето защо комикс изкуството и графичните романи в България ще са възпрепятствани за развитие, докато продължават да се опират в ограничените социалистически жанрове на сп. „Дъга” или на маймунска логика - оттук - оттам, из чуждите традиции, на които се нахвърлят неопитните ентусиасти. Разбира се последните нямат вина, след като не познават корените си заради фалшифицирани истории.

Някои си мислят, че пловдивчани са прости, не разбират от съвременна култура и затова може да правят каквото си искат, т.е. всичко което хвърчи, се яде!

Но докладът доказва, че всеки опит за разпространение на забавен комикс в съвременна България е или наивна работа, или е чуждестранно влияние за унищожение на българското наследство. Защото бизнес модели от рода на Дисни днес са в криза, а ние българите вдигаме знаме на чужда сватба, преминала преди век.

Освен това в България измислици и бизнес са несъвместими, защото истинския български бизнесмен никога няма да пръска парите си за несериозни неща - той предимно цепи стотинката на четири. И такива дейности с право раждат съмнения за корупция, още повече, че всички досега инициативи не дадоха почти никаква ефективност. Да се раздават безплатно комикси, ако не е с просветна цел, е: или вербуване, или пране на пари, защото добрите граждани се питат как се самоиздържат и за кого са предназначени, на какво учат? Може би ще са в полза за часовете по Добродетели?

Историческият комикс днес също няма зелена улица по понятни причини.

А за Духовния роман в картини още не му е дошло времето!

За да стане равнопоставено деветото изкуство у нас, българското законодателство е длъжно да регистрира професията и изкуството. После добре би било да се издаде книга за стилистическите традиции на българското девето изкуство и да се организират учебни занятия. След това може и съдружие с бизнеси. Но когато се работи за пари, не може да се работи за красота. Новият ред няма необходимост от грозотии и измислици, трябват му просвета, красота и добродетели, за да има в резултат ефективност.

Георги Чепилев

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.