"Как изкуството на Япония и Китай навлиза в България до края на ХХ век" в СГХГ

СГХГ представя

Как изкуството на Япония и Китай навлиза

по българските земи до края на ХХ век

29 май – 31 август 2025

Откриване: 29 май  2025 от 18:00 часа

►

Изложбата е разказ за това как изкуството на Китай и Япония влияе на българските художници, като проследява развитието на познанието за двете далекоизточни страни, започнало от печатните издания, излизали на български език в столицата на Османската империя.

Далекоизточното изобразителство пристига от запад с параваните и влиянието на импресионизма върху творчеството на българските художници, сред които блести името на Никола Петров. Сецесионът донася модата, а краят на Първата световна война – духа на мимолетното, които ще вълнуват за кратко умовете през 20-те години, за да бъдат забравени през следващото десетилетие. Ярка илюстрация на този процес е творчеството на Иван Милев, художникът, който носи далекоизточната естетика в дълбините на сърцето си. С плахи стъпки познанието за поетиката на двете страни се увеличава с преводаческите усилия на Никола Джеров, изкуството се приближава с интерпретациите на Николай Райнов. В началото на века се появява фраза „българите са японците на Балканите”, която ще бъде отстранена след деветосептемврийския преврат.

Иван Пенков (1897–1957), Натюрморт с фруктиера и кана, 6 декември 1942, маслени бои върху шперплат, 57 x 53,5 см, частна собственост

Признаването на Китайската народна република е последвано от книги, които се превеждат от руски, защото в България все още никой не може да разчита йероглифи, както и с изложби имащи пропаганден характер. През 50-те години художници, като Стоян Венев и Дечко Узунов, поемат по дългите пътища на Поднебесната държава, завръщайки се препълнени с впечатления, скици в папките и произведения, подарени им от техните гостоприемни колеги. Марин Върбанов и Мирчо Якобов, а след тях Владимир Овчаров се обучават в пекинските академии да размиват туша и овладеят движението на четката.

През 1963 г. революционно настроени японски графици ще направят втора изложба в София. В същата година разривът на отношенията между китайското и съветското правителства попарва клетвите за вечна дружба между българите и китайците. Постепенно японската литература и изкуство ще запълват празнината в сърцата на въодушевените от далекоизточната култура българи, процес който ще продължи до 1985 г., когато контактите с Китай са възстановени и в Националния исторически музей е организирана изложба с китайска класическа живопис.

80-те години е време, когато се издава нарастващо количество книги, с преводи от японски и китайски. Държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се попълват със закупени укийо-е. Стартира Биенале на графиката във Варна, в което участието на японски автори се отбелязва с награди. Дните на японската култура, които започнат в началото на следващото десетилетие, се превръщат в ежегоден форум за представяне на различните изкуства. В Националната галерия и в Галерията за чуждестранно изкуство са организирани поредица от изложби, за пръв път се показва китайско изкуство с участието на частни колекции. Краят на века е характерен с двупосочност на контактите, с все по-чести гостувания на български художници в Япония, сред които, по броя на самостоятелните изложби, начело е Стоян Цанев, следван от Захари Каменов.

Куратор: Красимир Илиев

Владимир Овчаров (1938–2018), Свещта е като четка, или обратно. Докато мислех за това свещта угасна, 1998, туш върху хартия, 22,5 х 17 см, Собственост сем. Овчарови

Наименование на творбите:

Дечко Узунов (1899–1986)
Без название, ок. 1984
туш, акварел върху хартия, 53,5 х 73 см
Софийска градска художествена галерия

Dechko Uzunov (1899–1986)
Untitled, ca. 1984
ink, watercolour on paper, 53,5 х 73 см
Sofia City Art Gallery

Владимир Овчаров (1938–2018)
Свещта е като четка, или обратно. Докато мислех за това свещта угасна, 1998
туш върху хартия, 22,5 х 17 см
Собственост сем. Овчарови

Vladimir Ovcharov (1938–2018)
The Candle Is Like a Brush, or the Other Way Around. As I Thought about This, the Candle Went Out, 1998
ink on paper, 22,5 х 17 cm
Property of the Ovcharov family

Кацушика Хокусай (葛飾北斎, 1760–1849)
Гръмотевична буря в полите на планината, 1830–1832, от серията „36 изгледа с планината Фуджи“
гравюра на дърво, 24,8 х 36,4 см
колекция Георги Соколов

Katsushika Hokusai (葛飾北斎, 1760–1849)
Thunderstorm at the Foot of the Mountain, 1830–1832, from the series Thirty-Six Views of Mount Fuji
woodblock engraving, 24,8 х 36,4 cm
Georgi Sokolov Collection

Захари Каменов (1949), Маска от театър Но III, втората половина на 90-те г.
суха игла/мецоцинто, 19,6 х 14 см
Собственост автора

Zahari Kamenov (1949), Noh Theatre Mask III, late 1990s
drypoint/mezzotint, 19,6 х 14 cm
Property of the artist

Иван Милев (1897–1927)
Принцеса Турандот, 1922
темпера, златен и сребърен бронз върху хартия, 34,5 х 24,5 см
частно притежание
 
Ivan Milev (1897–1927)
Princess Turandot, 1922
tempera, golden and silver bronze on paper, 34,5 х 24,5 cm
private collection

Иван Пенков (1897–1957)
Натюрморт с фруктиера и кана, 6 декември 1942
маслени бои върху шперплат, 57 x 53,5 см
частна собственост
 
Ivan Penkov (1897–1957)
Still Life with Fruit Bowl and Pitcher, 6 December 1942
oil on plywood, 57 x 53,5 cm
private collection

Информация: Маргарита Енева, Връзки с обществеността

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.