Христо Мухтанов: Кораби

КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП

►

Застанал съм на прозореца и наблюдавам тъмнеещото море. Цял ден е било твърде горещо и чак сега усещам някаква прохлада. Летният бриз ме облъхва съвсем леко, а аз, спрял поглед върху няколкото кораба в залива си мисля как всеки път, когато се кача на кораб, сякаш се връщам близо хилядолетие назад.

Стъпвайки на палубата, у мен се пробужда особен навик, а бегли спомени прииждат на пулсации през изминалите години. В един момент съм на туристическа обиколка, в следващия – част от екипажа на търговски кораб, който пътува през топлите морета в търсене на екзотични стоки и подправки.

Сядам на перваза на прозореца и загледан в отблясъците от светлините се опитвам да извикам отново откъслечните образи, парещите лъчи и солените пръски на морето.

Може би съм бил на четиринайсет, когато баща ми – пообеднял благородник от Северна Италия, е починал, а аз – в търсене на приключения и прехрана – съм попаднал във Венеция, където съм станал част от нейната търговска флотилия.

Може би съм бил на двайсет и четири, когато Магелан – в желанието си да открие нови търговски пътища – е свикал своята експедиция, а аз – в желанието си да добия слава и да посетя непознатите земи – съм го последвал.

Може би съм бил на трийсет и четири, когато – вече завърнал се, записал името си в историята и натрупал опит в битки и навигация, съм станал капитан на свой собствен кораб, кръстосващ Средиземно море – от Истанбул към Кипър, Сицилия и Барселона.

Поглеждам отново навън – звездите слабо блещукат, а морето бушува тихо. Бил ли съм този човек наистина?

Затварям прозореца и сядам на малката масичка; вадя стар тефтер и записвам своята история – поне в рамките на тези няколко реда, знам, че съм бил.

Фотокредит: @Диаскоп

Христо Мухтанов в Диаскоп

В последната година започнах постепенно да пиша проза, донякъде като продължение на текстовете в "Полюсът на живота". Дали заради желанието ми постоянно да се преоткривам и променям като автор, или защото на представянето ми в Търново Северина Плачкова, като една добра орисница, постави ръце върху мен и каза: "Христо, очаквам да чета твоята проза", не зная. Написах 14 текста, които нарекох "кратки разкази", макар да ми се струва, че всеки има своя жанрова особеност. Но смятам, че заедно са като парченца от калейдоскоп, които създават по-голяма картина. Всички текстове са в блога ми, а ако искате да ги прочетете, най-лесно ще е да отворите линка в първия коментар. (Х.М.)

Христо Мухтанов

От премиерата на "Полюсът на живота" в бар "Шрьодингер", снимка: Диана Юсколова

Христо Мухтанов е роден на 10.09.1991 г. Израства в гр. Лясковец, завършва гимназия във Велико Търново, а впоследствие магистратура в УНСС. Има отличия в младежкия конкурс „Веселин Ханчев“, в студентския „Боян Пенев“, както и в пловдивския конкурс за поезия „Добромир Тонев“. Първата му стихосбирка „Опити за еволюция“ излиза през 2017 г., като печели съпътстваща награда на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“. Втората му книга – „Триада“ се появява в края на 2019 г. През 2024 г. е издадена третата му книга - "Полюсът на живота", която включва кратка поетична проза. Негови текстове са преведени и включени в антологии на българската поезия на немски и на испански език. Текстовете му могат да бъдат прочетени в онлайн изданията „Кръстопът“, „Кадър 25“, "Диаскоп", „Нова асоциална поезия“, публикуван е в „Литературен вестник“, във вестник "Еволюция" и др.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.