Крум Филипов: "Откъснах се от погледа ѝ. Вехна"
16.01.2014
Продавачката на невени
(пл. „Славейков“)
Откъснах се от погледа ù.
Вехна.
Затръшнато небе
Тялото ти ме повежда
в подземията на небето.
Да зачеркна ли – вежда по вежда –
малко тъга от лицето ти.
Ако искаш, недей ме прегръща.
Не казвай за мене на никого.
Беше пролет – кажи им, –
беше пълно със щъркели,
еееей такива бяха звездите.
Тръгваш си вече. Премъдро и зряло
като ябълка тупна накрая сърцето ти.
Проскърца ръждясало сянката в залеза
и се затръшна зад тебе небето,
и се затръшна пред мене небето,
и изобщо
се затръшна небето.
Актрисата
Върху Радостина
Дори да те обичам,
някак си:
очите ти са триизмерни и красиви,
сълзите ти са триизмерни и красиви,
устните ти – триизмерни и красиви.
Гърдите ти са триизмерни и вълнуващи.
Вълноломи са гърдите ти.
Като любов между слепец и малка пластика
са триизмерни стоновете ти.
А после...
В антракта
като в пазва ще се сгуша
и ще сънувам,
че те любя
пред тройните огледала в гримьорната.
Завръщане
По-често да ме навестяваш,
когато те очаквам малко...
Да стане някакво течение,
да понадигне изтривалката...
Да прелетиш на пухче коридора.
Да се завихриш в мойта стая –
под белите власинки – гола –
и в бяло окосмена малко.
Да ми намигнеш с уличната лампа
и в тъмното да излетиш от нея
и между мене и луната
да станеш лунно затъмнение.
И аз така ще те прегърна –
срамувам се от светлината.
Пропадам и ще се завърна
със полет до Земята.
стихотворенията са от книгата на Крум Филипов "Воден знак" тук
Снимки: от премиери на книгата "Воден знак" в Пловдив и Стара Загора
редактор: Христина Мирчева