Александра Ивойлова: Вечен бряг
07.12.2025
ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП
►
***
Грее в прозореца
есенна луна –
там са очите ми.
Погледни луната,
далечни приятелю –
погледни ме в очите.
***
Смехът ти е вятър,
лицето ти – облак...
Но защо твоето име
се превръща в сълзù?
***
Вечен бряг...
А реката е лазурна –
най-прекрасното и светло
огледало на небето.
Ах, реката е лазурна.
Как бих искала
в сърцето ù да бъда –
там, сред синята,
небесната бездънност!
Ала сянката ми само
във водите ù се гмурва.
И стоя така, стоя сама –
все на моя
вечен бряг...
Фотография: Александра Ивойлова
Александра Ивойлова в Диаскоп
Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2025
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.