НАУЧНО СЪОБЩЕНИЕ относно съществуването, самобитността и културната стойност на ранни български изследвания върху Деветото изкуство (комикса) в сравнителен контекст с труда на Скот Макклауд, подготвено за изпращане до български институции

12.01.2026
Снимка 1

Страница на Георги Чепилев в Comiclopedia Lambiek

В периода 1987–1989 г., в гр. Пловдив, в условията на идеологически ограничения и липса на институционална и професионална рамка, са публикувани поредица от статии, посветени на теорията, естетиката и езика на Деветото изкуство – комикса. Тези публикации са дело на Георги Чепилев и излизат във вестник „Комсомолска искра“ и " Пловдивски университетски вестник" под редакцията на Емил Стоянов. Те представляват първия системен български опит за философско, естетическо и семиотично осмисляне на комикса като самостоятелна художествена форма.

В статиите „Изкуство ли е комиксът“, „Комикси, комикси“, „Отново за комикса“, „Изкуството на комикса“, „Музиката в комикса“ и „Последно за комикса“ се разглеждат фундаментални проблеми, които по онова време са били практически непубликуеми в пълния си обем:

– комиксът като специфична пространствено-времева система;

– ролята на междукадровото пространство (интервала) като носител на време, ритъм и смисъл;

– монтажът като форма на мислене, а не само като технически похват;

– активното участие на читателя в изграждането на повествованието;

– връзката между древни визуални практики, сакрално изкуство, модернизъм и съвременен комикс.

Особено значение има статията „Комикси, комикси“ (1987), в която за първи път в български контекст се поставя въпросът за видове и жанрове на комикса, разглеждани не като механично заети западни модели, а като културно обусловени форми. В нея се очертават специфики на българската среда които предполагат развитие на самобитен български комикс език и жанрово мислене. Именно от тази статия по-късно се развиват по-задълбочени изследвания върху структурата на кадъра, композицията и междукадровото пространство.

През 1993 г. в САЩ излиза революционен труд на Скот Макклауд Understanding Comics, който придобива световна известност и институционално признание. В него Макклауд формулира следните основни положения (приведени тук в превод и обобщение):

– Комиксът е система от последователни изображения, които създават време чрез пространство.

– Смисълът възниква в интервала между изображенията (closure).

– Читателят е активен съучастник в разказа.

– Формата, ритъмът и композицията са равностойни на съдържанието.

– Комиксът притежава собствен език и визуална граматика.

Съпоставката показва, че редица от тези принципи са интуитивно и теоретично формулирани в българските публикации още в края на 80-те години, включително идеите за интервала като време, за ритмическата структура на страницата и за активната роля на читателя. За разлика от Макклауд, който работи в условия на свобода и международна видимост, българските изследвания се развиват фрагментарно, предпазливо и с наложени ограничения.

Съществено различие е и това, че докато трудът на Макклауд съзнателно избягва националните и културно-обусловени жанрови специфики, българските текстове поставят именно въпроса за възможността за национално разпознаваем комикс, произтичащ от местната културна памет, история и визуална традиция. В този смисъл те не са просто паралел на западни теории, а носят собствен принос и перспектива.

Настоящото съобщение има за цел да информира за съществуването, стойността и самобитния характер на тези пловдивски публикации и да постави въпроса за тяхното признаване като значим ранен принос към теорията на Деветото изкуство. Те свидетелстват за културен и интелектуален потенциал, който при адекватни условия и институционална подкрепа би могъл да се развие в пълноценна българска изследователска и творческа школа с национално и международно значение.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Георги Чепилев

Цел: да се изясни същността, езикът, методът и историческите корени на Деветото изкуство.

Подход: философско-естетически, исторически, психологически.

Контекст: България, 1987–1989 г., при идеологически ограничения.

Адресат: художници, изследователи, педагози.

Скот Макклауд

Цел: да се обясни как работят комиксите и как се възприемат.

Подход: аналитично-педагогически, визуално-дидактичен.

Контекст: САЩ, 1993 г., свободен пазар на идеи.

Адресат: широка публика, автори, студенти.

Общо:

И двамата търсят закони, а не описание на мода или жанр.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА КОМИКС / ДЕВЕТО ИЗКУСТВО

Чепилев

Деветото изкуство е многоклетъчна монада – ансамбъл от образи.

Основна характеристика: време, въплътено в пространство.

Страницата е организирана памет, не линейна лента.

Макклауд

Комиксът е „съпоставени изображения в целенасочена последователност“.

Акцент върху последователността и четенето между кадрите.

Съпоставка:

Чепилев мисли страницата като иконописно поле, Макклауд – като визуален синтаксис.

Същността е една, езикът – различен.

ВРЕМЕ И ДВИЖЕНИЕ

Чепилев

Разграничение между:

Физическо движение

Движение на мисълта

Въвежда:

хронологичен

ретроспективен порядък

Една страница съдържа едновременно минало, настояще и бъдеще.

Макклауд

Анализира:

време в кадъра

време между кадрите

Описва как размерът и формата на кадъра влияят на времето.

Съпоставка: Макклауд описва как, Чепилев обяснява защо.

КАДЪР, МОНТАЖ И АСОЦИАЦИЯ

Чепилев

Закони на асоциацията:

по сходство

по контраст

по съседство

Видове монтаж:

аналитичен

механичен

табличен

Монтажът е форма на мислене.

Макклауд

Panel-to-panel transitions:

moment-to-moment

action-to-action

scene-to-scene

aspect-to-aspect

Въвежда понятието closure.

Съпоставка:

Closure при Макклауд = Асоциация и разум при Чепилев.

РОЛЯ НА ЧИТАТЕЛЯ / ЗРИТЕЛЯ

Чепилев

Зрителят е активен разум.

Паметта е множествена.

Образите придобиват смисъл само в съвкупност.

Макклауд

Читателят „довършва“ действието между кадрите.

Акцент върху участието на възприемащия.

Съпоставка: И двамата виждат комикса като диалог, не като пасивно зрелище.

ИСТОРИЧЕСКИ КОРЕНИ

Чепилев

Произход:

египетски стенописи

антични релефи

житийни икони

фрескови цикли

свитъци

Българска линия: Магура → икона → възрожденска карикатура → класически комикс.

Макклауд

Споменава праисторически и антични примери, но фокусът е върху модерната епоха.

Съпоставка: Чепилев вкоренява Деветото изкуство в сакралната традиция, Макклауд – в модерната визуална култура.

ЖАНРОВА И КЛАСИФИКАЦИОННА СИСТЕМА

Чепилев

Подробна жанрова система:

духовни

исторически

забавни

Типология:

графична новела

повест

роман в картини

фотороман

Българска специфика и периодизация.

Макклауд

Не изгражда национална жанрова система.

Фокус върху универсални принципи.

ОБОБЩАВАЩО СРАВНЕНИЕ

Скот Макклауд систематизира как работи комиксът.

Георги Чепилев обяснява какво е Деветото изкуство, откъде идва и как мисли.

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

     Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.