Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Отново за комикса" от 12 декември 1988

History of  Bulgarian comics

►

Отново за комикса

Георги Чепилев

Вестник „Комсомолска искра”, Пловдив, бр. 49 от 12.12.1988 година.

Настоящата статия на Георги Чепилев е публикувана през 1988 г. – в период, когато комиксът в България все още няма институционално признание, нито утвърдена теоретична рамка, а самото му съществуване е търпяно по-скоро по инерция, отколкото по убеждение. Текстът е част от последователна поредица публикации във вестниците "Комсомолска искра" и "Пловдивски университетски вестник", "Арт Клуб" и "Диаскоп", които от 1987 г. до 1994 г. разглеждат комикса като самостоятелно изкуство със собствен език, време, ритъм и закони, а не като вторичен или илюстративен жанр.
В „Отново за комикса“ авторът прави крачка, която по онова време е рядка дори в западния теоретичен контекст: той извежда естетически и квази-научни закономерности на комиксовото повествование – ритъм, равновесие, пауза, скорост на движението и тяхното отражение във формата и размера на кадъра. Тук комиксът е мислен не като сбор от картинки, а като времево-пространствена система, подчинена на обективни принципи, сравними с тези на музиката, киното и физиката на движението. Публикациите последователно разглеждат комикса като самостоятелно изкуство със собствен език, ритъм и закони, а не като вторично или илюстративно явление.

Важно е да се подчертае, че тези идеи са формулирани преди появата на основополагащия труд на Скот Макклауд „Understanding Comics“ (1993). Докато Макклауд по-късно систематизира комикса чрез понятия като „затваряне“, „време между кадрите“ и „визуален език“, Чепилев още в края на 80-те години интуитивно и аналитично разглежда същите проблеми чрез категориите ритъм, пауза, динамика и естетическо равновесие. Разликата е не в посоката, а в условията: Макклауд работи в среда на академична и пазарна свобода, докато българските изследвания възникват фрагментарно, с ограничения и без възможност за пълно разгръщане.

Тази статия следва и допълва по-ранните текстове на автора – „Изкуство ли е комиксът“, "Изкуството на комикса"„Комикси, комикси“, „Последно за комикса“, "Супермен и общественото съзнание", " 60 години от Големите герои на комиксите", "Музиката в комикса", както и последващите разработки за жанрове, техники и обществена функция на Деветото изкуство. Заедно те образуват скрит, но последователен корпус, който свидетелства, че в България още през социализма се е водел сериозен, макар и затруднен, разговор за комикса на равнище теория, семиотика и естетика.
Днес, когато развитието на българските комикси отново среща административни и конюнктурни пречки, тези текстове имат не само историческа, но и актуална стойност. Те показват, че местната традиция не е догонваща по идеи, а е била прекъсвана, и че нейният потенциал не е изчерпан, а по-скоро неизслушан. Заедно тези статии свидетелстват за съществуването на самобитна българска теоретична линия, прекъсната не поради липса на идеи, а поради исторически и институционални причини. 

Редакцията на Диаскоп

ОТНОВО ЗА КОМИКСА

Комиксът е част от науката за книгата, печатаното слово, но читателят трябва да е теоретично подготвен за срещата с него. В западния свят съществува традиция в комиксовото изкуство. Масова или елитарна, културата има своята практическа основа, върху която теоретично се работи. Това е основен закон на естетиката. Затова американският писател и художник Джулс Файфър счита за необходимо да напише обемната книга „Големите герои на комикса“. Моята цел е да се опитам да разкрия законите на това изкуство, изхождайки от законите на естетиката.

В тази статия искам да обърна вниманието на любителите на комикси върху закона за равновесието. Равновесието е равенство на противоположни и контрастни елементи и е един от видовете естетическо единство. Всеки от противоположно уравновесяващите се елементи се нуждае от другия и по този начин, съвместно, съставляват единство. Но комиксът спада и към времевия тип изкуства. Анализът на ритъма показва, че той е основан на две фундаментални естетически форми – повторението и равновесието. Всеки ритъм е движение на вълни, при това всички те са сравнително постоянни или имат закономерна варираща форма и времево или пространствено измерение, където се уравновесяват гребенът на вълните и браздата между тях. Гребенът може да бъде акцентен – тогава съществуват едно или няколко неакцентни части или паузи и размах в противоположна посока. Комиксовата страница образува мрежа от различните кадри и разстоянието между тях са горепосочените паузи.

Сега ще се опитам да формулирам една комиксова теорема. Дължината на линиите се определя от скоростта на движението им. Когато една линия е в покой, тя всякога е по-дълга от друга, която е в движение. Колкото движението е по-бързо, толкова кадърът е по-тесен, а при най-силни моменти самото движение изчезва напълно. Колкото движението е по-бавно, толкова кадърът е по-широк. Следователно, от научна гледна точка бързината на движението определя дължината на кадрите в комикса. Това важи за класическата разкадровка, където кадрите са с еднаква височина. При други разкадровки посоката на движение определя направлението на линиите и въз основа на това се определя и кадърът. От този научен закон могат да се направят още много заключения. Например: при движението си телата изменят не само големината, но и формата си. Нещо, което се отнася и за триизмерните тела в кадъра. От физична гледна точка, ако кубът се движи с бързината на светлината, той ще се проектира като плоскост, а не като триизмерно тяло, каквото всъщност представлява. Затова, ако скоростта на движението на дадена фигура е голяма, фигурата или част от нея ще се изобрази двуизмерно. Когато пък негативни или контурни силуети, това е въпрос на творческо виждане.

А изменението на формата на кадъра и смисълът на триъгълника, квадрата и кръга, или как се образува музикалният ритъм в комикса, подпомаган или спиран от литературния текст, ще бъде тема на друга публикация.

Георги Чепилев

В-к Комсомолска искра бр 49 от 12 декември 1988

Б. а. На тази страница от сериала „Д-р Правосъдие“ на сценариста Ж. Оливие и художника Р. Марчело читателят може да види творческото използуване на закона. 

Дигитализиране на статиите на Георги Чепилев, публикувани в периодичния печат през 80те и 90те години на 20 век:

Изкуство ли е комиксът: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис на първата статия от Георги Чепилев от 30.11.1987 година

Is Comics an Art: Presenting to the readers of Diaskop a transcript of the first article by Georgi Chepilev from 30 November 1987

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.