И Наградата за цялостно творчество отива при… Лив Улман! Размисли в чест на твореца, който направи Австралия и света свой дом далеч от дома си

ПРОФИЛИ 

►

Текст: Д-р Ют Холмквист

22 декември 2025 Creative Industries, Мнения
Австралия

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

В едно доста искрено интервю с шведския Кралски драматичен театър, във връзка с фестивала Бергман през 2016 г. и гостуващите спектакли в Стокхолм на сценичната версия на „Частни признания“ на родния ù норвежки две десетилетия след нейния филм, „който казва всичко“, и собствената ù адаптация на разказаните тайни в дневника на майката на Ингмар Бергман, за които известният кинематографист някога  дава достъп и за която адаптация той написва първия ръкопис – Лив Улман, която е в главната роля на 10 негови филма, дава всичко от себе си, за да отговори на въпросите на Анна Хеденмо, без да навлиза в прекалено лични територии, докато журналистката изглежда възнамерява да насочи разговора в посока, в която да осветли значението на Улман като пълноправен режисьор и понякога шовинистичното отношение на Бергман към преобладаващо дамския му антураж.

Докато интервюто навлиза по-дълбоко в художествените усилия на режисьора и актрисите, от които се изисква да следват всяка негова режисьорска приумица – и да, несъмнено, той е бил забележителен автор, оставил неизличимо влияние със стил, който поставя шведския и скандинавския мрак, обреченост, желание и носталгия на картата както никой друг скандинавски творец не е успял да стори на сцената – Улман, която става дори по-искрена по време на този записан женски тет-а-тет, признава, че от добра режисьорка (като нея), също може да се извлече полза от това, че е и добра актриса.  

Що се отнася до „Есенна соната“ (Höstsonaten, 1978), където Улман влиза в знаменитата роля на Ева, дъщерята на Шарлот Андергаст (Ингрид Бергман), тя също разкрива особено откровен момент, когато Ингeмар Бергман и Ингмар Бергман  (нямат роднинска връзка) не могат да се разберат по въпроса за режисурата и се конфронтират сериозно по средата на снимачния процес. Бергман срещу Бергман, режисьор срещу актриса във вербален дуел, където болната от рак Ингрид, отстоявайки позицията си и осъзнавайки ясно собствената си професионална значимост и достойнство, е на ръба да си тръгне, но убеждават да не го прави.

И така, шоуто продължава; винаги трябва да продължава. Но не и без шведската жена от 1970те (сега очите ù са по-тъмни и в тях гори ярост, която иронично води до даже по-убедително изпълнение), когато надига глас срещу шведския мъж през ‘70 години на миналия век.

Бергман, известен със строгия си режисьорски стил и разказването на интимни истории чрез фрагментиран наратив, мрачна интроспектива и психоаналитични търсения, както и близка камера пред жени, чиито лицеизраз отразява вътрешна травма и при която очите, както в предимно безмълвното изпълнение на Улман в „Личност“ (1966), често говорят по-силно от думите, е бил Талант с главно Т, често боготворен като бог, но обвиняван от някои, че е женкар и хищник едновременно.

Бивайки съпруг в пет брака, който се впуска във връзки с няколко актриси и става баща на 9 деца (сред тях Лин Улман от Лив Улман), веднъж заявява по повод актьорската игра, че тя е „много специална женска професия. Жените имат повече талант за игра на сцената. Смятам, че жените, може би заради възпитанието, са свикнали повече да се наслаждават на това да се взират в огледалото, което представлява публиката или окото на камерата. Ако един мъж застане пред някое огледало, вероятно може да се почувства малко засрамен. Оглежда дрехите си, косата и лицето. Жената по възпитание не изпитва срам да се гледа.“

Във връзка с този цитат, по-скоро в ретроспективен планq отколкото тесногръдие, и все пак разсъждавайки отново върху идеята, че жените са по-адаптивни към актьорството отколкото (някои) мъже, неоспоримо е, че нито Ингмар Бергман, нито испанският му контрапункт Педро Алмодовар, оперирайки с различни контексти, биха били в състояние да си създаде име като творци с отличителния си стил и форма, начин, цел и кариера, ако не бяха жените, които са им съдействали това да се случи, и които – с комбинация от умения, сценично присъствие и красота – са озарявали филмовия екран и са укрепвали/продължават да укрепват съответните им репутации.

Единият мрачен и сериозен; кино, в което размишляващите герои изглежда почти буквално оформят продължение на външния пейзаж, който завинаги е заточен в собствената си екзистенциална зона на здрача, докато Алмодовар – с неговите безкрайни „момичета на Алмодовар“ и Мадрид като основният протагонист във всичките му филми – всяко място в този огромен метрополис съставлява важен фон на събитията, разиграващи се на екрана – сервира се неподправен постмодерен  експресивен коктейл от женски сривове и загадки. Въпреки това, тематично и екзистенциално, Швеция среща Испания в междукултурното пространство, в което ние сме докоснати и въвлечени в драмата, която се случва предимно в душите на героите.

В случая с Лив Улман, която постоянно снове между Бостън, Осло и Флорида, тя от години пътува и работи в международна среда. Тази актриса, награждавана многократно, кинотворец, театрален режисьор и хуманитарен активист, която продължава да живее пълноценно и която, безпрепятствено, навърши 87 съвсем скоро, на 16 декември, ще получи Награда за цялостно творчество от Европейската филмова академия на 38те филмови награди в Берлин на 17 януари 2026 г. – за нейното „забележително творчество като актриса, режисьор и сценарист“.

Краткият ми принос, насочен основно към австралийските читатели, празнува и обръща взор към Улман като творец и артистична мощ, с която да се съобразяват, върху сътрудничеството ù в чужбина и, важно, върху Улман и Австралия – толкова далечна и в същото време близка. Улман е родена в Токио през 1938, в древна земя с черешов цвят, географски отдалечена от Швеция и Норвегия, обаче нациите се срещат в оскъдния си декор и точния, минималистичен начин на комуникация; няма големи жестове, няма драма.

През годините Улман участва в няколко чуждестранни продукции, вкл. „Куклен дом“ на Ибсен през 1975 и „оттогава е играла главни роли на Бродуей и в лондонския „Уест енд“ четири пъти“, както и в готически филм на ужасите за средновековието „Леонор“ (Der gläserne Tod – от немски, „Стъклената смърт“), режисиран от Хуан Луис Бунюел, 1975 (който избира сюрреалистичен подход, подобно на известния си баща). През 1977 продукцията в изгнаничество на Ингмар Бергман „Яйцето на змията“ вижда бял свят, с Улман в главната роля в трилъра на Ваймарската република  “über eine mysteriöse Mordserie im Berlin der 20er Jahre”(от немски) - за серията мистериозни убийства в Берлин през 1920те.

След периода с Бергман Улман се появява във филми на английски, френско-австралийски, канадски, италиански, мексикански, немски и немско-аржентински, холандски, унгарско-американски, норвежки, датски и пр. режисьори и кръгът ù от пътешествия по света изглежда завършен.

Австралия и Океания… познати навремето като ‘Terra Australis Incognita’- латинското наименование на „непознатата южна земя“, оттогава откривана и преоткривана, посещавана отново и отново, аплодирана пак и пак във времето. Също и от Лив Улман, която – самата тя привлечена към тази далечна огромна земя на възможности, докато „оситата“ (австралийците) са, на свой ред, повлияни от нея – участва неколкократно по SBS и е интервюирана от покойния Дейвид Стратън през 2009, когато е домакин на предаването „В разговор с Лив Улман“ във връзка с нейната постановка на „Трамвай „Желание“ с Кейт Бланшет в главната роля.

Пиесата на Тенеси Уилямс за „дълбокия американски юг“ среща норвежката Улман с Кейт Бланшет, която е и художествен съ-режисьор и съ-главен изпълнителен директор на Театралната компания на Сидни (STC, 2008-2013). Успешната постановка адаптира стила на Улман, а вече е привлякла режисьорското внимание на Педро Алмодовар десет години по-рано; в пресечната точка с „Всичко за майка ми“ (Todo sobre mi madre), където се превръща във фиксация и на нея има многократни позовавания.

В тази австралийско мултикултурно начинание една мощна творческа сила среща друга. Лив Улман дава това, което Кенеди Център нарича „напълно изумителна“ интерпретация на пиесата на Уилямс в сътрудничество с Театралната компания на Сидни. Трима водещи австралийски актьори се изправят пред типично американско събитие, пълно с тъга, през (сериозната) работа на норвежки режисьор.

Самата Кейт Бланшет подчертава тази смесица на гледни точки – и мултикултуралност – казвайки: „Чувстваш, че правиш Тенеси Уилямс и Чехов, и Ибсен, също и древните гърци, защото при него има позовавания и референции към всички тези прекрасни форми на театър – мисля, че точно това отключи Лив. Много е лесно да направиш тази пиеса по много театрален начин или мелодраматична – но трябва да намериш баланса между всички тия неща и да изведеш нишката на човешкия хумор… Това е талант.

А Лив Улман е дар – на света на изкуството и творчеството, на света на междукултурната свързаност и на света на искрени разговори без маска и опит за взаимно разбиране през границите, където ни е позволено да сме истинските си уязвими „аз“: „Всички имаме нужда от някого, с когото да си поговорим. Хубаво би било, ако имаме… не просто бръщолевене, а истински разговор.“

Лив Улман – поздравления за твоята напълно заслужена награда и  ‘Gratulerer med dagen’ (от норвежки) - Честит рожден ден!

--------------------------------------

И Наградата за цялостно творчество отива при… Лив Улман! Размисли в чест на твореца, който направи Австралия и света свой дом далеч от дома си.

Текст: Д-р Ют Холмквист

Снимки:  Със съдействието на Филмовия фестивал в Кан | Лив във филма „Личност, 1966| Лив Улман – фотография на Джени Бюър (благодарение на Европейската филмова академия | Кейт Бланшет като Бланш Дюбоа в „Трамвай „Желание“, 2009 – фотография на Лиса Томасети (благодарение на Театралната компания на Сидни, Австралия)

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.