Димитър Ганев: "Подредих онези вечери..."
25.01.2014
***
Подредих онези вечери обратно в себе си
(както тогава нощта се подреждаше пласт по пласт върху нас),
вечерите, когато заспивах в каютата на тялото ти
и сънувах рибите зад стените ѝ;
когато това, което ставаше отвън, не беше,
че дъждът вали, а че просто ние се движим
срещу отдавна неподвижни капки. И събирах минутите,
разпилени из джобовете ни, защото знаех, че е близо времето,
когато ще се опитвам да превърна въздуха в каквото беше.
Ще минат много зими,
преди да си припомня как да крещя
истинското си име,
преди да започна да живея,
примирен с жестокото безсмислие на ръцете си.
Сигурно е немислимо да се опитваме да се научим
отново да мълчим – а искам отново да мълча,
да не мисля, да не вярвам в нищо, да
не знам нищо за света и себе си,
да не съм способен на нищо, освен може би да
правя онова, което малко хора могат:
да сънувам рибите зад стените на каютата и да
превръщам въздуха в каквото беше.
от първата поетична книга на Димитър Ганев "Никол слиза по стълбите"
ИК "Жанет 45", декември 2013
Оформление: Христо Гочев
Редактор: Георги Господинов
ДУМИ ЗА КНИГАТА
След целия опит, който имаме с писането и любовта, тази стихосбирка с изящна лекота ни повежда отново из лабиринта на любовното тяло и неговите градове, стаи и стълбища. Много силен поетически дебют.
Георги Господинов
Димитър Ганев превъзхожда „младата“ ни поезия в редица аспект: овладяността, ерудицията (да не се бърка със самоцелни препратки), широтата на мирогледа. Докато Никол слиза по стълбите, авторът ù се изкачва спокойно и уверено към своите литературни образци.
Иван Ланджев
редактор: Христина Мирчева