Примерът на Антоан Вато: Раждане на ескизния стил. Скицистите

History of  Bulgarian comics 

►

Урок №1
 

Графиката и времето

Още в първия брой на издание „Диаскоп“ от 1991 година, в статията „Комикси, комикси“ Георги Чепилев отбелязва: „Графиката много повече отколкото живописта благоприятства за отразяване на времето. В края на XIX век повествователното начало в изобразителното изкуство се проявява с небивала сила. Това довежда през 90-те години до едновременното възникване на два родствени феномена - комикса и киното.

Умението да се изостри характерното и да се отхвърли всичко излишно вече съдържа в себе си принципа на крупния план. Вътрешната логика на този принцип тласка художниците от отделната рисунка към рисуваните поредици - към сериите.“

Тук се съдържа важен извод: Когато художникът се научи да мисли в концентрирани образи, той неизбежно започва да мисли и в последователност.

Що е скица?

Скицата е първоначален рисунък. Тя служи за откриване на разположението на фигурите и за първоначално усещане на композицията - намек за бъдещото цяло. Скицата се прави бързо. Тя не е академичен завършен рисунък, а мисъл в движение, подобно на йероглиф. В скицата често липсват прецизни пропорции, изработени форми, детайлна анатомия и завършен характер. Но именно чрез тази „недовършеност“ тя въздейства непосредствено. Духът говори на духа. Зрителят започва да „вижда“ повече, отколкото реално е изобразено. Това е силата на ескизния стил.

Скицата като универсална форма

В която и област да работи художникът - живопис, графика, илюстрация, анимация, комикс, роман в картини, творческият процес почти винаги започва със скица. Скицата фиксира хода на мисълта, първия импулс, композиционния център и напрежението между фигурите. За комикс артиста тя е особено важна, защото разказът е неговата професия. Преди всяка история стои сюжет.

Замисълът – първата искра

Замисълът отговаря на въпроса: Как искам да кажа това на зрителя? Той се формулира с едно или две изречения. Това е първата мисъл – сурова, неизработена, но носеща заряда на бъдещото произведение. Замисълът не е анотация, резюме или разработен сюжет. Той е първоначална идея в грубо състояние. В него може да се съдържа конфликт, но без подробна разработка на характери, събития и мотивировки. Неправилното разбиране на замисъла прониква във всички елементи на творбата. Точното му формулиране определя и формата, и съдържанието. Едно щастливо хрумване, полунеясно и изобразено сякаш символично, се възприема през окото, възбужда духа, въображението и поразеният зрител започва да вижда нещо, което всъщност не съществува.

Методът „première idée“

В академичната традиция съществува метод, при който още в началото художникът фиксира композицията на бъдещото произведение в цялост. Този ескиз се нарича première idée - първа идея. Тази идея, в пътя на своето реализиране, преминава през етюди на модел и драперии и служи като програма за по-нататъшната работа от натура. По този метод се режисират в компизиция позите на моделите във фотороманите и графичните романи по снимки.

Но едно нещо е академична поза (държане), други нещо е действието. Всяка академична поза е фалш и дребнавост, всяко действие е красиво и истино. Позата би трябвало да изразява някакво действие или настроение, тя е мизансцен и в това си значение има смисъл. Но позите на академичните модели не дават това, което се изисква от тях. Те обикновено остават според задачите - претенциозни, пусти, пресилени, несъстоятелни и затова се наричат академични пози.

Примерът на Антоан Вато

При френския художник Антоан Вато наблюдаваме обратен процес. При него първо се създават отделни етюди от натура и чак след това те се синтезират в композиция.
Вато използва албуми с готови рисунки. Когато възникне желание за картина, той подбира фигури и ги съчетава в ново цяло. Тук виждаме два принципа. От един етюд към еднофигурно произведение и от множество готови елементи към многофигурна композиция.

Този метод е особено близък до мисленето на комикс артиста - съчетаване на отделни кадри в повествователна система.

Ето защо по-широко ще информираме за работата на Антоан Вато:

Що се касае до композиционните рисунки на френския именит художник, те са противоположен път на академичния - следват скиците от натура, а не ги предшестват. Затова при него видът на конкретната композиция не влияе на избора и разположението на моделите. Композицията при Вато възниква по-късно и служи само за синтез на отделни наблюдения, вече постигнати в процеса на рисуването от натура. Организиращата сила на замисъла, започва да се оформя само тогава, когато в работата се използват готови рисунки. В такива случаи картината е в качество на притегателен център, където се събират фигури из различни страници от албуми с рисунки. Когато при Антоан Вато възниквало желание да нарисува картина, той прибягвал до своите скицници албуми. От тях избирал фигури, най-подходящи за дадения случай и от тях съставял групи. Ето защо ескизите на Вато не са спонтанно фиксиране на свежи мисли, а са резултат от обединяване на готови елементи и персонажи.

Пак ще се каже, при Вато има два вида рисунки: листове, съдържащи няколко разхвърляни скици и листове с един единствен етюд, предимно цяла фигура. Що се отнася до скиците от няколко фигури на един лист, те са изцяло самостоятелни етюда, без дори вътрешна връзка между тях. Един такъв цял албумен лист, може да се разреже на части, защото те не са свързани помежду си с общи действия и се намират в различни пространства. Затова фигури от един такъв лист леко преминавали в различни картини на майстора, превръщайки се в композиция, посредством ограничения, обрамчване и добавяне на антураж. Това показва, че художника ползвал два различни принципа от такъв род композиционни рисунки и графични ескизи, за своите многофигурни картини. В първия случай Вато тръгва от отделен етюд и остава в пределите на едно фигурно изображение. Във втория случай решава проблема за съединяване на няколко елемента.

Малките „хитрости“ на повествованието

В българската традиция съществуват редица жанрови форми, подобни на двата принципа на Антоан Вато, които разкриват как от скица може да се роди история:

„Оттук-оттам“

„Знаете ли това?“

„Скици на съвременни типове“

"Портрети и атестати"

„Скици из живота“

„Свят широк – хора разни“

„Съвременен житейски театър“

Те ясно показват как отделното наблюдение постепенно прераства в повествование и как се формулира замисъл.

От замисъл към идея

Ако замисълът отговаря на въпроса „как“, то идеята отговаря на въпроса: Какво е важно да се внуши? Идеята вече определя ценностния център на творбата.
Как се генерира идея и как се формулира в синопсис — това ще разгледаме в следващия урок.

Заключение

Ескизът не е второстепенен етап. Той е раждането на повествованието. В него времето започва да се движи, мисълта да се подрежда, а историята да придобива форма.

Бележка: Преди Урок N 2, в самостоятелна следваща публикация, ще бъде представено практическо приложение към настоящия урок.

Подготвено от творческия екип на ДЗЗД „Диаскоп“
Материалът се основава на научни разработки на Георги Чепилев
Утвърдено от Управителния съвет

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.