по заглавие   по съдържание

ВИТОРЕ КАРПАЧО - Майсторът на раздвижените фигури (ок.1455/65 – ок.1526)

02.02.2016
Снимка 1

 

Първа публикация 02 февруари 2014 година

 

Италиански живописец от епохата на Ранното Възраждане – Венецианска школа. Надживял някои от големите майстори негови съвременници  - Леонардо, Рафаел, Джорджоне. Талантът на Карпачо-разказвача му обезпечил видно място сред художниците хронисти. Карпачо, за живота на когото не е известно почти нищо (има само оскъдни документални сведения), е бил ученик на братя Белини.  Като майстор на многофигурални повествователни композиции постоянно получавал във Венеция  поръчки за рисуването на големи цикли.

Архитектурните фонове от картините му заслужават особено внимание. Притежавайки богата архитектурна фантазия, Карпачо умеел да изобразява сградите точно и професионално. Но в картините си създавал собствена архитектура на дворци, кули, цели градове. Огромно значение за художника имало влиянието на нидерландските майстори, на техния поетически аспект на реалното всекидневно битие и естетическата значимост на „малките предмети”. В многофигуралните композиции при търсенето на нови решения и композиционни принципи Карпачо се опирал на книжната илюстрация от първопечатните книги. Прекрасно намерени мотиви като безвучно ехо преобразяват раздробените му композиции и внасят настроения. Така Карпачо открива свят, в който поетическата значимост определя мотивите при венецианските повествователни цикли. Най-добрите цикли на Карпачо са – „Сцени от живота на св. Урсула”, „Сцени от живота на св. Георги Победоносец”, „Сцени от живота на св. Иероним”.

Съвършено различна  по характер от тези цикли е олтарната композиция „Сретение Господне” * (421Х236 см.). Тази прекрасна творба принадлежи към жанр, в който Карпачо е най-малко оригинален. За жанра на църковните картини е характерно тържественост и статичност, неща, които малко съответстват на характера на венецианския майстор. Карпачо в никоя подобна поръчка не нарушавал традицията, но в „Сретение Господне” се освобождава от тази скованост – композицията показва величествен размах, празничност и монументална обобщеност. Св. дева Мария с Богомладенеца и праведния старец Симеон плавно се приближават един към друг, на фона на залята от светлина ниша. Елемент на жива непосредственост е малкият лютнист предвещаващ тициановата реформа във венецианската олтарна картина.

Жанровите сцени, битовите подробности, характерните типажи от творчеството на Карпачо са чудесни образци за изучаващите комикс изкуството. Особено ценни са рисунките му. Работата над многофигурните повествователни композиции изисквало дълга подготовка, доработване на типажа, позите, движенията, общото решение на композициите. Ето защо в графичното наследство на Карпачо се срещат два вида рисунки – етюди на глави, ръце, отделни фигури и цели групи, както и бързи скици с тънка линия от тръстиково перо, понякога оцветени много леко с акварел. Последният тип рисунки фиксира отделни мотиви, жестове, групи, композиции. В рисунките на Карпачо има нещо несвойствено за неговите колеги съвременници – те са изпълнени с движения. Карпачо винаги улавя човешката фигура в движение. Именно това динамично начало в неговите пози съобщава  вътрешната подвижност и живот  на лицата.

 

текст и подбор: Георги Чепилев

 


 

* Сретение Господне – празник в чест на посрещането в храма на Богомладенеца Иисус Христос от праведния Симеон. На 40-ия ден от рождението Си Иисус Христос бил занесен в Иерусакимския храм да бъде посветен на Бога и, съгласно закона, да принесат две гургулици. Духом просветен, в храма отишъл праведният старец Симеон, който от много години очаквал да види Богомладенеца Христа – „Утехата Израилева”. Взел го на ръце, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова: „Сега отпущаш Твоя раб, Владико, според думата Си „с мир...” И като се обърнал към св. Дева Мария, предсказал и мъката, която има да изживее при Голготските събития. Там била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца.

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

 

(из „Вечен календар” от Митрополит Иларион)

 

 


 

©Христина Мирчева