Джим Харисън: Момичета през зимата. Друга страна. Клетви

ПОЕЗИЯ 

►

МОМИЧЕТА ПРЕЗ ЗИМАТА            

В бара през прозореца гледам
едни момичета в кръг как се протягат и прозяват
през улицата. Краят на януари е, 23 
градуса. Топлината им харесва защото
те са влажна топлина. Топлото обича
топло и днес е направо закачка как тук
пролетта настъпва със славните птици
които се завръщат на ята от Мексико. Момичетата     
нехаят за птиците защото те са птици.
Спомням си в гимназията веднъж в салона 
шест мажоретки си почиваха на тепиха за борба
по шорти, а аз до тях изпитвам
тъпа болка в слабините. Какви бяха?
Жизнени, прекрасни, топла плът каквито сме всички.

https://www.poetryfoundation.org/poetrymagazine/poems/55849/the-girls-of-winter

ДРУГА СТРАНА

Обичам тези сурови влажни утрини когато    
чуваш хиляди птички но не ги виждаш             
ясно в мъглата.
Старото ми непознато тяло е чужденец
който се мъчи да се добере до друга страна.
Потръпвам от вика на гмуреца.
Връщам се в колибата, намирам книга
и не съм сигурен каква е.

https://www.poetryfoundation.org/poems/91794/another-country

КЛЕТВИ

Силно усещам провала си        
все едно е жизненоважен орган    
който боговете са отгледали отстрани на главата ми.
Не можеш да го скриеш с шапка и вече не успявам да
спя на тая страна, мястото е толкова чувствително.
Не бях достатъчно предан
да нося такъв товар нагоре по планината.
Когато положих клетва на деветнайсет
представа нямах, че боговете са толкова безмилостни.
Страхът създава добри слуги
а смелостта е измамна. Събудих се
а не бях достатъчно буден.

https://www.poetryfoundation.org/poems/91828/vows

Фотокредит: Албена Маркова, Езерото с беседката в Морската градина

Джим Харисън (1937 – 2016)

Поетът и романист Джим Харисън прекарва голяма част от живота си в щата Мичиган във ферма близо до мястото, където е роден, както в Монтана и Аризона. Връзката със селския пейзаж е видна в стихотворенията му с бял стих и образна поетичност, които често изследват човешките и животинските инстинкти на фона на безмилостния свят на природата. Отбелязвайки връзката на поезията на Харисън със стила на прозата на Хемингуей в отзив за стихосбирката на поета „Избрани и нови стихотворения 1961-1981“, поетът и критик Ричард Тилингхаст пише в „Ню Йорк Таймс“, че „Г-н Харисън рядко има равен на себе си като писател за природата, традиционното наследство и опитното поле на американския мъж.“

Харисън има бакалавърска и магистърска степен по изкуства от Държавния университет в Мичиган, за кратко преподава в Държавния университет „Стоуни Брук“ в щата Ню Йорк. След издаването на първата му книга с поезия „Обикновена песен“  (1965) се връща в Мичиган, където работи като журналист на свободна практика и наемен работник, докато започва да се издържа от писане.

Публикува дузина стихосбирки, вкл. „Апартамент в Ливингстън“  (2005), „Да спасиш дневната светлина“ (2006), „В търсене на малки богове“ (2009),   „Песни на не-разума“ (2011) и „Реенето на мъртвеца“ (2016). Добре известен е също като прозаик, публикувал редица романи и сборници. Романът му „Легенди за есента“ (1979) получава много положителни отзиви от критиката, превръща се и в кино версия през 1995 г. Харисън пише няколко сценария за Warner Bros. и други филмови студии. Участва като редактор по поезия в The Notion и съредактор в Sumac. Автор е на рубрика за ястия „Сурово и сготвено“ за списанието Esquire , а сборникът му с есета  „Точно на здрачаване“ (1991) включва някои от писанията му за храна заедно с есета за литература и природа. Умира през 2016.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Джим Харисън в Диаскоп
 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.