Георги Чепилев: Програмно есе за мястото на Деветото изкуство в европейската култура

History of  Bulgarian comics

►

Европейският съюз възникна преди всичко като икономическа общност. Но за да придобие истинска духовна устойчивост, Европа има нужда и от културна общност — пространство, в което различните народи да разпознават взаимно своите духовни образи, памет и творчески принос.

Още на 17 януари 1995 г. в реч пред Европейския парламент в Страсбург François Mitterrand изразява тревогата си, че Европа се нуждае не само от институции и пазари, а и от душа — от култура, способна да изрази вековната цивилизация, чийто наследници са европейските народи.

Именно тук Деветото изкуство разкрива своето особено значение.

Сред студения и често обезличен пейзаж на съвременната технократична действителност, комиксът и графичният роман дават възможност за нов синтез между слово, образ, памет и въображение. Това изкуство не е само средство за развлечение, а форма на духовна комуникация, в която могат да се съединят история, философия, психология, поезия и пластичен образ.

Деветото изкуство притежава способността да изгражда нов тип културно съзнание — едновременно европейско и дълбоко свързано с особеностите на всеки народ. За пръв път в историята съществува реална възможност различните национални култури да се възприемат като живи части от една обща духовна карта на Европа, а не като изолирани територии.

Именно затова стилът в комикса никога не е случаен. Той носи характера на своя автор, историческата съдба на неговата родина и особеностите на културната памет, от която произхожда. В различните европейски традиции могат да се открият различни художествени подходи, различни ритми на повествование и различни отношения между образ и идея.

Комиксът и графичният роман не се изчерпват с приключенския разказ или динамичното действие. Те се занимават с проблема за повествованието и психологизма в изображението, с начина, по който образът може да мисли, да помни и да внушава състояния. Затова в Деветото изкуство съществуват различни жанрове и стилови системи.

В българската традиция например често се среща емоционално-съзерцателен тип разказ, при който действието не е водещо. В центъра стоят вътрешните състояния, символичните внушения и поетизацията на образа. Тук се използват олицетворения, увеличена символичност и особена психологическа атмосфера, близка до лириката и духовното съзерцание.

В историческото развитие на комикс езика могат да се разграничат и две големи стилови начала — линейно-графичното и натуралистично-живописното. От тях произлизат различни художествени направления: повествователни и съзерцателни, динамични и символични, конструктивни и пластични. Тези стилове не са просто техники, а различни начини за разбиране на човека и света.

Изследването на историята, жанровете, стиловете и езика на Деветото изкуство представлява не само художествена задача, но и важна културна мисия. Чрез благородно творческо съревнование между европейските народи може постепенно да се изгради обща културна съкровищница, в която приносът на всеки народ да бъде съхранен и видим.

В този смисъл бъдещето на Деветото изкуство е свързано не само с пазара или индустрията, а с образованието, културната памет и развитието на свободната личност. Именно в тази духовна перспектива комиксът и графичният роман могат да се превърнат в едно от важните изкуства на съвременна Европа.

--------

Прадядо на мангата и комиксите

„Аспаруховите българи и техните деди постоянно и с любов се занимавали с изобразително изкуство. Древната песен за далечното минало на прабългарите разказва, че предците ни, шествайки по азиатските земи, са правели ксилографии /например като тези в Тунгутската област/. В ранни японски предания и културни хипотези се срещат представи за древни връзки между азиатските народи и прабългарите — символичен образ на културен мост между Изтока и Запада.“

Следователно, се заключава в статията, БЪЛГАРСКОТО ДЕВЕТО ИЗКУСТВО ТРЯБВА ДА ХВЪРЛИ МОСТ МЕЖДУ „КОМИКС–МАНГА“ и „ИЗТОК–ЗАПАД“.

Впрочем, продължава статията, бъдещето зависи от крайния резултат от сблъсъка между двата типа цивилизации, на чийто кръстопът са Балканите и България. Европейският югоизток е своеобразна зона на културен контакт.

Но как българските комикси и графични романи ще бъдат продуктивни и ще спазват международни стандарти при безперспективността на отчуждените помежду си регионални общности? Погледнете строгите правилници в спорта или музикалната Евровизия. Така трябва да бъде и с комикс изявите.

За съжаление българските комикси и днес остават един от най-големите сираци на българската култура.

Из статия от „Диаскоп“, цитати

►

Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.