Георги Чепилев: Пикасо и Деветото изкуство. Разяснителни бележки към първите български теоретични публикации за Деветото изкуство

History of  Bulgarian comics

►

Разяснителни бележки към първите български теоретични публикации за Деветото изкуство

Определението е кратко изречение, което разкрива природата на даден предмет. В статията „Изкуство ли е комиксът?“ от 1987 г. Георги Чепилев определя с малко думи същността на Деветото изкуство — времето в изобразителното изкуство.

Немският естет Готхолд Ефраим Лесинг посочва, че природата може да бъде разглеждана в пространството и във времето. По аналогия изкуствата също се разделят на пространствени и временни. Образец на пространствените изкуства е живописта, а на временните — поезията.

Предметите или части от тях, които съществуват едни до други, се наричат тела. А онези, които следват едни след други, се наричат действия. Действието представлява поредица от изменения, образуващи едно цяло. Последователността във времето принадлежи на поета.

Но не всички тела съществуват единствено в пространството. Те съществуват и във времето. Поради това изобразителното изкуство също може да загатва действия чрез телата и техните изменения. Различни моменти от едно развиващо се събитие могат да бъдат предадени чрез отделни образи.

Когато художникът свежда най-малко два различни момента в едно изображение или в последователност от изображения, той навлиза в областта на Деветото изкуство. В този смисъл художникът престава да бъде само описателен и придобива поетическа природа.

Поетическият художник търси времето в образа. Той се стреми да изрази не само предмета, но и неговото изменение, вътрешно движение и духовно състояние. Затова Деветото изкуство се намира на особена граница между живописта и поезията.

Не е случайно, че художници като Пабло Пикасо, който сам е писал стихове и е ценял поетите, се стремят към многомоментност и вътрешно движение в изображението. Именно тук се открива една от най-дълбоките връзки между модерното изкуство, визуалния разказ и графичния роман.

Художникът на комикси и авторът на графични романи не работят единствено с изображението като неподвижна форма.

Често комиксът погрешно се разглежда като периферно или второстепенно изкуство. Историята на модерната живопис обаче показва нещо различно. Един от най-ярките примери е връзката между Pablo Picasso и Деветото изкуство.

През 2006 г. в интервю по повод изложбата „Поп арт - Знаци на времето“, публикувано във вестник „Труд“, Георги Чепилев насочва вниманието към мисъл на Пикасо за Деветото изкуство:

„Съжалявам само за това, че през живота си не нарисувах нито един комикс.“

Още като дете Пикасо създава ръкописен вестник „Синьо и бяло“, в който се появяват последователни изображения и връзки между текст и образ - своеобразни ранни форми на визуално повествование.

Известно е също, че художникът редовно е чел комикси и популярни илюстровани издания, които негови приятели са му предоставяли. Част от тези образи и техният фрагментарен ритъм оставят следи в неговото художествено мислене.

Особено показателна бе изложбата в Международния град на комикса Ангулем, проведена през 2021-2022 г., където бяха представени около 150 творби, свързващи работата на Пикасо с Деветото изкуство. Сред тях присъстваха скицници, карикатури, последователни изображения и графични серии на именития художник, разкриващи близостта между кубистичното мислене и езика на комикса.

Царското място в изложбата заемаше цикълът „Songe et mensonge de Franco“ от 1937 г. - серия от последователни графични изображения, изградени като фрагментиран визуален разказ. В тях отделните сцени функционират подобно на кадри, а смисълът възниква чрез сблъсъка и съпоставянето между образите - принцип, който лежи в основата и на комикс езика.

Тук става видимо нещо съществено: кубизмът и Деветото изкуство споделят общ стремеж към разчленяване и ново композиране на реалността. Интервалът между образите, фрагментът, разместването на гледните точки и едновременността на различни състояния създават нов тип визуално мислене.

Но връзката между Пикасо и Деветото изкуство не е само формална.

В един от ранните си автопортрети — „Аз, Пикасо“ — художникът поставя въпроса за самото „аз“. Лицето вече не е просто външност, а духовен център, който надминава границите на тялото както в пространството, така и във времето. А Деветото изкуство е времето в изобразителното изкуство.

Човешкото тяло е ограничено, но съзнанието се простира отвъд него. То натрупва миналото, преживява настоящето и подготвя бъдещето. В този смисъл образът в изкуството не е механично отражение, а следа от вътрешен духовен процес.

Особено значение има положението на лицето, ликът, а не мутрата или муцуната.

Фронталното лице (анфас) носи вътрешно равновесие. То изразява съзерцание, мъдрост, покой или духовна завършеност. Подобно на иконния образ, то стои извън непосредственото действие и гледа направо към зрителя.

Лицето в три четвърти вече принадлежи на движението и диалога. То доближава персонажа до зрителя, прави го събеседник, носи интимност и човешка неустойчивост. Това е преходът от вътрешното съзерцание към действието.

Профилът от своя страна е насочен към външния свят. Той изразява воля, стремеж, конфликт и взаимодействие с предмет или събитие извън личността.

Тези положения на лицето имат особено значение в Деветото изкуство. Чрез тях се изграждат динамиката, психологизмът и композиционният ритъм на страницата. Фронталният образ често служи като завършек и точка на вътрешно равновесие, докато профилите и асиметричните положения пораждат движение и драматизъм.

Но както в джазовата музика, така и в комикса не винаги е необходим окончателен хармоничен завършек. Понякога произведението остава отворено - с недоизказаност, която продължава да живее в съзнанието на читателя.

Именно в това се разкрива една от най-дълбоките възможности на Деветото изкуство: да превръща последователния образ не само в повествование, а в пространство за мисъл и духовно преживяване.

Из записките на Георги Чепилев (за служебно ползване в дружество "Диаскоп")

►

Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.