Георги Чепилев: Границата между еротичния и порнографския комикс

History of  Bulgarian comics

►

В свои разсъждения върху масовата култура и новите медии Umberto Eco обръща внимание на огромното количество порнографско съдържание, разпространявано чрез съвременните комуникационни средства. Независимо от промените в технологиите, въпросът остава същият: каква е разликата между художественото произведение и продукта, създаден единствено за възбуждане на инстинкта?

Този въпрос засяга и света на комиксите, графичните романи, литературата, киното и фотографията.

В европейската художествена традиция еротиката често присъства като част от по-широк разказ за човека. Героите имат характер, съдба и вътрешен живот. Между тях възникват конфликти, надежди, разочарования и избори.

В подобни произведения телесността не е самоцел. Тя е един от елементите на повествованието, както са пейзажът, диалогът или жестът.

Особено във френската и италианската традиция могат да се открият произведения, в които еротиката е част от психологическата характеристика на персонажите и от развитието на сюжета.

Когато сюжетът се превърне в рамка, както е при порнографските произведения, често се наблюдава различен принцип на изграждане.

Сюжетът съществува, но неговата роля е ограничена. Той служи предимно като свързващо звено между отделните сцени. Разказът престава да бъде цел и се превръща в механизъм за поддържане на интереса. Тези продукти дразнят страстите и инстинкта, разполагат с капитал, смел и безскрупулен, разполагат с услужливи продажни ръце.

Не класифицирам еротическите сензации при изкуството, а ги определям като продукти, порнопродукция. Изкуството работи само със сетивата на слуха и зрението. Символ на изкуството е умереността която предизвиква естетическа наслада, а не възбуда и стремеж към животински допир.

Има разлика между еротични и порнографски комикси. Както се каза, в еротичния комикси има: герои; има конфликти; има атмосфера; има развитие. Във френската традиция често има произведения, където еротиката присъства като част от характера на персонажите.

В порнографския комикс ситуацията е друга. Персонажите са второстепенни. Преобладават женските лица тъй като са красиви, докато мъжките се избягват и заменят с детородния член. Сами по себе си гениталиите не са красиви и не предизвикват естетическа наслада, но само възбуждане. Ето защо това не са художествени произведения, а продукти Сюжетът на порн комикса е формален. Неговата функция е само да свърже отделните сцени.

Тук възниква важен въпрос: защо зрителят или читателят продължава да следва историята?

Отговорът е, че и в тези произведения действа същият механизъм, който познаваме от романите, сериалите и комиксите с принципа на гега — пауза, гег-взрив,отново пауза, или очакване, любопитство, напрежение, обещание за следващото събитие.

Това е механизма на кукичката: следващият кадър, следващата страница, следващата сцена. Разликата е не в самото очакване, а в това какво обещава то.

Наблюдението на Умберто Еко отбелязва, че дори порнографският филм не може непрекъснато да показва едни и същи сцени. Между тях неизбежно се появяват разговори, пътувания, придвижвания, всекидневни действия и различни преходи. Но тези елементи не изграждат самостоятелна драматургия. Те изпълняват функцията на пауза между основните моменти, които произведението поставя в центъра на вниманието. Така сюжетът се оказва не крайна цел, а средство за придвижване между определени сцени. Център са неприличните актови движения рамкирани от нормални сцени, но с разтеглено време като при Пруст.

Един стар съдебен случай, любопитен пример предлага публикация във вестник Prager Presse от 1924 г., посветена на съдебно дело срещу германския художник и карикатурист George Grosz. Според публикацията срещу него и негов издател е повдигнато обвинение за разпространение на неприлични изображения. В своя защита художникът не твърди, че може да рисува всичко без ограничения. Той обяснява, че целта му е морализаторска — чрез показване на нравственото падение да предизвика отвращение към него. Съдът обаче не приема това обяснение и постановява осъдително решение от глоба по 500 златни марки.

Случаят е интересен не толкова с присъдата, колкото с въпроса, който поставя: как се определя предназначението на един образ?

Няколко въпроса към всяко произведение когато обсъждаме еротика, порнография и изкуство:

Каква е целта на образа?

Каква е неговата роля в разказа?

Помага ли за по-дълбоко разбиране на човека?

Разкрива ли характер, съдба или нравствен избор?

Или основната му функция е краткотрайно стимулиране на сетивата?

Каква е връзката между красота, действие и характер?

Тези въпроси засягат не само еротиката, а цялата история на европейското изкуство — от античната скулптура до съвременния графичен роман. Телесността като част от художествената цялост. В много класически европейски комикси и графични романи човешката телесност присъства естествено, но е подчинена на по-широк разказ за любов, общество, историческа съдба или нравствен избор. Тогава образът не съществува сам за себе си. Той е част от художествена цялост, в която рисунка, сюжет, атмосфера и идея работят заедно.

Именно тук се открива една от най-съществените разлики между произведението, което търси смисъл чрез разказа, и произведението, което използва разказа единствено като средство за поддържане на определена реакция.

►

Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.