Йордан Калайков: Петкана
03.06.2026
КРАТКИ РАЗКАЗИ В ДИАСКОП
►
Аз съм Петкана – казва ми и добавя – нося старовремско име и си го харасвам. Спрял съм пред бабичка – улична продавачка на цветя. Поглежда ме с широко отворени сиви очи, лице гладко и засмяно. Времето е забравило неумолимото си длето и не е издълбало бръчки по него. Спретнато облечена. Върху бяла кенарена риза, пуловерче без ръкави – тънка плетка. Побелялата глава пребрадена с червена забрадка. Съобщава ми, че е на цели 93 години и нищо й няма, само дето нозете отказват. Помага си с проходилка – приспособена от детска количка. Излиза всеки ден, защото работи. Предлага на минувачите някое и друго цвете, малки букетчета, има и саксийки. Сама ги отглежда. Кой колкото даде. Не е до стотинките, обяснява ми, а до приказката с хората. Зимно време пък плете чорапи, терлици и ръкавици. Знаят, че умее хубаво да плете и я търсят. Повтаря ми колко е важно човек да го търсят. Значи е нужен, а това пък означавало, че е жив. Петкана разказва със цветисти думи епизоди от минал живот – един през друг ги реди като скоропоговорки. Бърза да не си тръгна и да остане нещо недоразказано. От харманлийско е, горе, дето са махалите, гледали сюрии овце, кози и други добитъци. Сега е при дъщеря си, която е пенсионерка, а нейният човек се споминал преди двайсет години. Четяла книжки от "Библиотека за ученика" на правнучката. Докато разказва житейските бивалици и небивалици, сивите й очи ме измерват отгоре надолу и обратно. На свой ред пита за името ми и казва, че и то е старовремско. Пита ме дали не живея в онзи стария блок от бай Тошево време? Имам ли стопанка да гледа къщата, децата наблизо ли са? Пускам левчета в шепата й, но не вземам цвете. Не ме чува и не иска да знае. "Занеси, Даньо, на булката си. Ще се зарадва! И да знаеш – казва го убедено с изражение, нетърпящо оспорване – човек трябва да е зает ! Ако няма с какво да се занимава, трябва да си измисли работа, ама да не стои нахалос. Грехота е!"
Илюстрация за Диаскоп: @Георги Чепилев
Йордан Калайков в Диаскоп
Авторът за себе си

Проф. Йордан Калайков, ДН – учител, естет, колекционер, интелектуалец, художник, писател, духовен човек със спортен дух.
През 2007 – 2016 г. е бил гост професор по „Артметиджмънт и маркетинг „ във ВТУ,, ШУ, ЮЗУ – Област на висшето образование 8.3 – Изобразително изкуство в ОКС „Магистър”.Понастоящем е ангажиран онлайн лектор и консултант.
Специализирани книги
Артмениджмънт, „ Авангард Прима”, С. 2010
Галеристика и кураторство, „А. П.”, С. 2012
Художниците и пазарът, „ А. П.”, С. 2013
Мениджмънт на изобразителното изкуство, „ А. П.”, С. 2015
Стъпки по пътя на художника, „А.П.”, С. 2015
Художници и митове, „А.П.”, С. 2018, 2020
Живопис извън каноните, 2025
Като автор
Не се ползва от протекции на институция в сферата на визуалните изкуства. Не е свързан с професионална организация. Доказано съпоставил се и съизмерил се в изкуството чрез себе си. Инициатор и изпълнител на проектите си. Напълно свободен и независим.
Непредлаган за награди. Отличаван на международни конкурси. Негови работи са притежание на частни колекции в България и чужбина.
Публикацията се осъществява със съдействието на автора.
© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.