Мащабна изложба от непоказвани творби на един от най-изявените майстори на българската пейзажна живопис Иван Христов (1900–1987), Двореца

ИЗЛОЖБИ 

►

Национална галерия представя

Иван Христов (1900–1987)

18 юни – 20 септември 2026

Откриване: 18 юни, четвъртък, 2026 от 18:00 часа

Двореца, пл. Княз Александър I №1

Созопол, 1935, маслени бои върху платно, 35 х 46 см. Собственост на наследниците

Иван Христов (1900–1987) е сред най-изявените майстори на българската пейзажна живопис. Създава стотици платна, отразили непреходното в родната природа и възрожденската ни архитектура, пресъздава и съхранява тяхното богато духовно въздействие. Работи в този жанр редом с Борис Денев, Никола Танев, Сирак Скитник, Владимир Рилски, Атанас Стайков, Данаил Дечев, Пенчо Георгиев, Марио Жеков и др. Членува в дружество „Родно изкуство“. Творчеството на живописеца е разпознаваемо чрез наситената цветова палитра и експресивна мазка. Градивните елементи на стила му са в съзвучие с веществената сила на натурата. Критиката реагира положително на силната му индивидуалност и характерната живописна техника. Високо международно признание за художника е златният медал от Световното изложение в Париж през 1937, на което показва картината „Созополски къщи“.

Ретроспективи на Иван Христов са представяни в ХГ „Никола Петров“ – Видин (2015) и ХГ „Христо Цокев“ – Габрово (2017). Настоящата мащабна изложба е съставена основно от непоказвани творби, собственост на неговите наследници и на почитатели на изкуството му, както и от картини от фонда на Националната галерия и ГХГ – Пловдив.

Портрет на Светослав Минков, Мюнхен, 1926, пастел върху хартия, 62 х 47 см . Частна колекция

През 1919 младият Христов записва едновременно право в Юридическия факултет на Софийския университет и посещава Художествената академия. Избира да учи живопис при професорите Никола Ганушев, Никола Маринов и Стефан Иванов. От 1926 до 1927 специализира живопис в Мюнхен. Престоят му там завършва с първа самостоятелна изложба в галерия „Кунстферайн“, в която наред с портрети показва и няколко пейзажа от Трявна.

След като се завръща в родината е назначен за учител в Столарското училище в Трявна и е сред  инициаторите за създаването на местен музей, съхраняващ шедьоврите на резбарското и зографско изкуство. Не спира активната си творческа работа, включително с поредица от над 50 самостоятелни изяви не само у нас, но и в чужбина: мюнхенската галерия „Бракл Кунстхаус“(1928), римската галерия „Ла камера дели артисти“ (1930), торинската галерия „Палацо Кариняно“ (1931), генуезийската  галерия „Салига Санта Катерина“, галерия „Боттега дел’арте“ в Бреша, варшавската галерия „Салон артистиозии стука и репродукциа“ (1934), букурещката галерия „Сала централа а Атенсуми“ (1935), берлинската „Галери Фон дер Хайде“ (1938) и др.

Негови произведения са притежание на Националната галерия, СГХГ и всички регионални  галерии, държавни институции, посолства и обществени организации в страната, Музея на изящните изкуства в Будапеща, Националния музей в Шверин, Музея „Анастасия Сима“ в Букурещ, ООН, държавни институции на Германия, Русия, Полша, Румъния, Куба и Унгария, кметството на Рим, много частни колекции в България и по света. Носител на високи държавни отличия и звания в областта на изобразително изкуство, почетен гражданин на Велико Търново и Трявна.

Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.

За контакт: 
Калин Николов, Национална галерия
0898 213 530

Стара улица в Пловдив, 1936, маслени бои върху платно, 55 х 65 см. Национална галерия

Национална галерия, пл. „Св. Александър Невски“ , ул. „19 февруари“ №1, София 1000
info@nationalgallery.bg +359 2 980 00 73 www.nationalgallery.bg

Заглавно изображение: Черепишкият манастир, 1941, м.б/платно, 90х115 см. Собственост на наследниците

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.