Ангелина Василева: Юни. Лятно слънцестоене
22.06.2026
ПОЕЗИЯ
►
Юни
Не съм усетила
кога е дръпнал
пердето от прозореца
и как в влязъл в спалнята.
Опитвам се да го отпратя:
– Спи ми се...
И се завивам презглава.
Но той е ЮНИ –
не приема откази
и вече е запалил
огънчета слънчеви
в отсрещните дървета,
поръчал е на два синигера
да ме измъкнат
с песен от леглото
и без да пита
ме потапя
в море от цъфнали липи...
Да, той е ЮНИ –
мил досадник,
преболял любовник,
стар познат...
Успявам някак си
да си нахлузя чехлите
и още неразсънена
предлагам му
във името на всичко минало
да пием на терасата кафе.
С прозявка
се отправям в кухнята
и търпеливо чакам
мехурчетата спомени
да се превърнат
в горчиво сладък гъст каймак...
Кафето е готово.
Отнасям парещите чаши.
Но не откривам никой на терасата.
Защото той е ЮНИ…
21.06.2026
Лятно слънцестоене
в най-голямата жега
на най-късата улица
от най-скъпия хотел
до най-синьото море
две момчета с цигулки
на седем и девет години
свиреха Вивалди
на тълпата от
доволни и недоволни туристи,
които дори не спираха
за да пуснат
лев или два
в черната шапка на слънцето
беше най-дългият ден на годината
Фотокрадит: Юлияна Тодорова
Ангелина Василева в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.