Георги Чепилев: Теореми и структурни елементи из граматиката на образната писменост

History of  Bulgarian comics

►

Два вида мотиви: Литературен и изобразително-времеви

Една от слабостите на много западни теории за комикса е, че разглеждат предимно повествованието и често пропускат един по-дълбок въпрос: още преди разказа съществува чисто изобразителна организация на движението. Българската теория има следния поглед по темата.

В графичните романи и комиксите могат да се разграничат два различни типа мотиви – литературен и пластически. Пластическият се дели на два вида - изобразителен и кинеграматичен, т.е. пространствен и друг, от времето в изобразителното изкуство.

Литературният мотив принадлежи на повествованието. Той е смислова единица на разказа и е свързан с причините, които подтикват героя към действие или възпрепятстват това действие. Литературният мотив е всяко преживяване, стимулиращо човека към действие или задържащо това действие. За да възникне съзнателно действие, то трябва да се предшества от осмисляне на ситуацията, в която човек попада.  

Такива мотиви могат да съществуват и без изображение. Те принадлежат на времевите изкуства.

Но в Деветото изкуство съществува и друг вид мотив – Пластически кинеграматичен мотив. Той не е част от повествованието в тесния смисъл на думата, а принадлежи на изобразеното движение. Възниква чрез свързването на отделни фази или изображения в зрително действие и представлява най-малката смислова единица на образното движение.

Най-малката единица на движението е фазата. Отделната фаза сама по себе си няма самостоятелно смислово съдържание. Тя представлява само моментно положение - поза на тяло или предмет в пространството. Ако разгледаме поредица от изображения на бягащ човек, всяка фаза показва един-единствен миг от движението.

Когато няколко последователни фази се обединят, от промяната възниква физическо движение, но когато тези дробни действия придават смисъл, възниква мотивът.

Георги Чепилев: Деветото изкуство е синтез между време и пространство, между памет и въображение, между логика и образ

Следователно мотивът, представляващ дробно действие е най-малката смислова единица в Деветото изкуство. Той е изграден от фази, но за разлика от тях притежава относителна завършеност и стремеж към самостоятелност. Той е по-голям от фазата, но по-малък от фразата. Пример: Бълхата на Каран д‘ Аш в 7 рисунки – комплекс от серия фази на движения, образуващи дробни малки действия със смислово съдържание: куче се чеше в разнообразни пози, като в последния 8-ми кадър се успокоява и заспива, но собственинкът започва яростно да се чеше в леглото си. Този мотив не е литературно събитие, защото е построен чрез движение от няколко картинки, които развиват една ситуация.

Докато сериите на Домие, Хогарт, Мазарел, в които преходът е от ситуация към ситуация (т.е. изобразяват действия или дейности, като всяка отделна картина е само епизод от цялостния графичен разказ), такъв мотив е литературен.  

Без подобно разграничение трудно могат да се разберат както законите на монтажа в Деветото изкуство, така и вътрешният строеж на графичния разказ.

Няколко мотива и дробни действия образуват фраза. Обикновено тя се състои от два или три мотива, свързани в по-голяма смислова конструкция. Това е лентата, редът от няколко картинки в графичния роман или комикса.

Няколко взаимосвързани фрази образуват действие и абзац, т.е. страницата с картини в художественото произведение. 

Над действието стои дейността. Тя представлява продължителен комплекс от действия, подчинени на съзнателна цел.

Всяка дейност включва множество действия. Всяко действие включва множество фрази. Всяка фраза се състои от дробни действия и мотиви, а всеки мотив е изграден от фази (промяна) образуващи без смислово физическо движение.

Така Деветото изкуство разкрива своя собствена структурна единица – пластическия мотив на действието, може да бъде наречен още изобразително-времеви мотив.

Той заема междинно място между отделната фаза на движение и литературното действие и е извънредно важен за безсюжетния роман.

►

Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.