Уилям Стафърд: Така стоят нещата

ПОЕЗИЯ 

►

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

ТАКА СТОЯТ НЕЩАТА                        

Има една нишка, която следваш. Минава сред                       

нещата, които се променят. Но тя не.

Хората се чудят какво точно преследваш.

Трябва да обясняваш за нишката.

Но другите трудно я виждат.

Докато я държиш, няма да се изгубиш.

Случват се трагедии; хора се нараняват    

или умират; страдаш и остаряваш.

Нищо от това, което правиш, не може да спре хода на времето.

Никога не изпускаш нишката.

Илюстрация за Диаскоп: @Георги Чепилев

Уилям Стафърд в Диаскоп

На 48 годишна възраст Уилям Стафърд (1914-1993) публикува първата си стихосбирка „Да пътуваш в мрака“, която през 1963 г. печели Националната награда за поезия. Не е необичайно да се види колко малко хората знаят за поета, но влиянието му особено върху американската регионална поезия е такова, че заслужава творбите му да са толкова ценени колкото написаното от всеки друг национален поет. Въпреки късния старт на литературната му кариера стихотворенията на Уилям Стафърд се печатат в много списания и антологии, той публикува всичко 57 томчета с поезия. Пословичният му ритуал да записва в дневника си в продължение на 50 години му помага да съчини почти 22 000 стихотворения, от които са публикувани 3 000. Титулуван за Поет-лауреат на щата Орегон, той посвещава живота си на това да преподава английски език и да осмисля околния свят чрез словото.

„Изтъках парашут от всичко пречупено.“

Това, за което Стафърд предимно пише, е трудно да се определи, особено за човек, който води прост провинциален живот освен в годините, когато е част от въоръжените сили, само за да отхвърли войната и да стане пацифист. В езика му има нежност, топлота, яснота и нотка неразгадаемост, които дават глас на западните американски щати. Този глас обикновено идва от някоя планина, от брега на някоя река или през ширналите се дълги пътища, което създават копнеж, на който всеки трябва да обърне внимание.

„Работата ти е да откриеш какво този свят се опитва да бъде“, пише Стафърд и този стремеж към удивление и любопитство подхранва останалата част от поезията му. Като читатели ние сме предизвикани да изследваме още по-дълбоко идеята, чувството да се учим от корените си, от мястото, което населяваме и да отворим очите си за онова, което се отхвърля като обикновено – „да се огледаме и да разберем“ самата  същност на съществуването си.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.