Димитър Казаков - Нерон: "Не сме от вчера и не сме от утре"

Тайните на Земенския майстор

Като реставратор в Земенския манастир преди много години, силно се впечатлих от натрупаните мъниста, които релефно стърчаха половин сантиметър от повърхността на стената. Няколко десетки години исках  да разшифровам тайната на това и не успявах.

Като съчетах много свои експерименти, налучквах упорито и последователно технологията на предренесансовата икона и в последните пролетни дни на 1984 установих окончателно всички възлови въпроси. За технологията на зографското изкуство 500 години преди нас.

Основната бяла боя е силно хигроскопична от разтворени скали, които ще срещнете в Мелник по сипеите, силно леплива и силно хигроскопична. Установих, че старият стенен живописец не е работил с яйчена емулсия, а на суха стена с воден разтвор, след изсъхването на живописния слой. Той е същият с терпентинов разтвор на смола и восък.

Така се е правил и грунда на иконите за дъска.

Изкуствовед едва ли би разгадал тези тайни, но хищно би ги присвоил като свои.

Не зная, не съм чел за технологии, но съвременната неграмотност и липса на мнение как да си рисува картината художникът ме кара да се възмущавам.

Колко малко неща зная, колко съзерцавам с внимание, но ми е достатъчно едно незначително връхче от боя в случая, от където да разшифровам тайни, които са се пазили строго от занаятчията – зограф. Знания, предавани по родова линия и най-често с времето умъртвени и затрити – останали в тайнство.

Не мога да се задоволя с теорията, аз излизам от практичните резултати в експеримента и налучквам най-точно. Защото бавно и неотклонно изследвам проблема. Победата, о, победата, това е щастието!

Тайната на древните майстори. Мога да се заблудя, разбира се, но бързо осъзнавам това. Пробите веднага доказват неуспеха. Понякога насън смесвам един материал с друг като при будност. На сутринта размисля и се оказва, че работата насън е по-вярна от наяве. Но условие да се впрегне мисълта – иска научно познание с практика. Което ми е отнето, защото с голи ръце, при мизерни условия не мога да догонвам мисълта си и е отвратително, че тя изчезва, загива, отлита.

Е, да, идва и нова идея, но и тя умира. А колко са на земята онези, що са призвани за сложните процеси да намират тайнството, да са истински откриватели?

***

Върховете в изкуството не се нуждаят от лирико-сантиментални доклади на омотани от безкрайни сложности и неясноти хора, а от протегната ръка на нежно чувствителни и мъдри приятели. Наслоеното хилядолетно време, опитът на човечеството и най-важното, усетът на народния гений, който е трансформирал влияния от континентите, отразил връзки в културата, бита, фолклора, технологии и сръчности, предавани от баща на син много хиляди години преди нас.

След Кандински, злия Пикасо и булевардния Дали – нищо ново. Те оставиха своите следи и се подиграха на всяка хуманна черта в душата на човека, търсещ неуморно себе си от векове.

Още за изложбата на Димитър Казаков - Нерон и Никола Казаков "Художници-чародейци" и представяне на книгата на Георги Шапкаров в галерия "Жорж Папазов" на 03 октомври 2011 може да прочетете тук

Албум от изложбата тук

редактор и снимки: Христина Мирчева