Зад завесата на творчеството: Нова изследователска посока на „Диаскоп“, 2026

History of  Bulgarian comics

►

Навлизането на изкуствения интелект в образованието и в художествената практика поставя въпроси, които надхвърлят избора на нов технологичен инструмент. Как човек формулира образа, преди той да бъде създаден? Как се описват движение, действие, жест, пространство и настроение? Къде се намира художественото решение, когато техническото изпълнение може да бъде подпомогнато от машина?

„Диаскоп“ започва да разглежда тези въпроси в рамките на своята рубрика „Зад завесата на творчеството“.

Темата не възниква единствено от днешната поява на генеративния изкуствен интелект. Тя е свързана с по-стара изследователска линия на „Диаскоп“ върху комикса като изкуство на времето и пространството, върху движението, композицията, монтажа и начина, по който изображението организира повествованието. Култура и стил в комикс изкуството - От скалните рисунки до Пикасо

Особено значение придобиват и откриваните днес стари работни записки - практически упражнения и описания на образи, пози, жестове, движения, действия и групи. В тях се срещат опити изображението да бъде предварително разложено на съставните му отношения. Така се появява един стар, но днес особено актуален въпрос: Какво трябва да знае човекът за изображението, преди да го възложи на машина? В тази посока „Диаскоп“ ще се връща и към исторически материали от българската теория на комикса от 80-те и 90-те години, както и към конкретни произведения от различни епохи - от скални изображения и класическо изкуство до комикса, фотографията, киното и съвременния цифров образ: Умните оси – първите индустриалци на хартия.

В цитирания материал от 2013 г. технологиите се разглеждат просто като на нови инструменти - през историята на комуникацията и през специфичния език на Деветото изкуство. Още тогава тезата е, че телеграфът, телефонът, радиото, телевизията, факсът и Интернет променят начина, по който човек общува, но това не отменя художествената система на комикса. Напротив - тя се развива в отговор на променящата се среда.

При материалите на Диаскоп линията е по-скоро: комуникационна технология - промяна на средата - промяна на художествения език - Девето изкуство, т.е. поставя се въпросът какво прави технологията с изкуството, докато днешният автор поставя въпроса какво прави новата технология с художника и неговото възприятие. И това е много съществена разлика. Особено силно е твърдението в статията "Умните оси" за хартията. В материала има една мисъл, която днес звучи почти неочаквано съвременно: не се разглежда хартията само като носител, а като условие за възникване и разпространение на художественото произведение. В статията се говори за появата на хартията в контекста на производството, разпространението и съхраняването на човешкото знание. Но още по-важнен е финалът - „Диаскоп“ не остава при историческото обяснение, а възнамерява да даде практически рецепти за изработване на хартия и да насърчи експериментални комикси. Теория - материал - техника - експеримент - произведение.

Не само говорене за изкуството, а създаване на условия то да бъде правено, което има пряка връзка с това, че ИИ не отменя този принцип, а го прави още по-видим. Преди е било: хартия - печат - издание - читател. После: фотография - телевизия - кино - екран. След това: компютър - Интернет - дигитален образ. А сега: ИИ - генеративен образ - диалог човек–машина - нов производствен процес. Къде е тогава художественото решение?

Старата теза на дружество Диаскоп за комикса като изкуство, при което майсторството е вторично, придобива ново значение. Ако човек може с помощта на машина да получи технически съвършен образ, тогава чистото умение да изобразяваш вече още по-малко може да бъде критерий за художественост. Не всичко, което машината произвежда, е изкуство. Напротив. Тогава още по-важни стават замисълът, композицията, монтажът, драматургията, изборът, отношението между образите и способността произведението да въздейства във времето.

Отново за комикса: Предоставяме на читателите на Диаскоп препис от статия на Георги Чепилев "Комикси, комикси" от от 18 януари 1988 година

Понятието, въведено от Георги Чепилев за „пространството като носител на психологично време“ става особено актуално. Машината може да произведе изображение, но художественият въпрос е как човекът организира образа така, че читателят да преживее време чрез него.

„Само средствата се сменят - прозорец, лист, комиксов кадър, монитор, киноекран, монолит.“ Това е красива формула. Публикациите на Диаскоп позволяват да се добави още една стъпка: средствата се сменят, но не всички средства създават един и същ език. Телевизията има свой език. Киното - свой. Комиксът - свой. Дигиталният екран - свой. А ИИ е преди всичко ново средство за производство и преобразуване на образ, а не автоматично нов художествен език. Това разграничение е много важно за бъдещето изследване, затова бихме се върнали към думите за действителността срещу илюзията.

Има една особена закономерност. Когато се появи нова технология, първо идва възхищението, после страхът, след това употребата. Едва накрая идва културата на употребата. Точно в четвъртия етап се намира истинската работа. Не е достатъчно да кажем: „ИИ вече е тук.“ Въпросът е: Какво ще правим с него?  Какво няма да му позволим да отнеме от човешкото творчество? Дружество Диаскоп не започва разговора за технологиите от вчера. В продължение на години разглеждаме материалната основа, средствата, комуникацията, образа, монтажа, времето и художествения език като свързана система. Затова днешната публикация посочва по-широка историческа рамка, в която днешният ИИ е поредната голяма промяна на средството. И може би най-същественото е това, че машината може да бъде новият инструмент, но въпросът „какво иска да каже човекът чрез образа?“ остава човешки. Тук изкуственият интелект не е началото, а новата ситуация, в която старият въпрос става особено видим.

Ако някога художникът е подготвял изображението чрез скица, постановка, композиционна схема или словесни бележки, днес към тези средства се добавя възможността описанието да бъде подадено на генеративна система. Това обаче не отменя необходимостта от художествена грамотност. Напротив - колкото по-съвършен става инструментът за производство на образи, толкова по-важно става човекът да знае какво и защо иска да бъде изобразено. Както е при писането през вековете: с длето, с издраскване върху глина, писане с перо или писалка, писане на машинопис или клавиатура, грамотността е задължителна при всеки материал. Затова настоящата изследователска посока ще събира и проверява материали, като съпоставя стари практически записки, исторически произведения, теория на комикса и съвременните възможности на изкуствения интелект. Особено внимание ще бъде отделено на въпроса Може ли визуалната грамотност да бъде описана така, че човек не само да рисува образа, но и ясно да формулира неговата конструкция, движение, време, пространство и вътрешно действие?

Това е работна изследователска тема на „Диаскоп“, заявена публично през 2026 г. в рубриката „Зад завесата на творчеството“.

Публикуването на тази посока не представлява претенция за изключително право върху самата проблематика. Времето, движението, последователността, композицията и отношенията между изображенията са предмет на дългогодишни изследвания в теорията на комикса и визуалното изкуство. Задачата на „Диаскоп“ е да проследи собствената си документална и практическа линия, да я съпостави с международните изследвания и да провери кои наблюдения представляват познати явления, кои са независими съвпадения и кои могат да доведат до по-прецизни работни понятия.

„Зад завесата на творчеството“ не започва от машината, а от човешкото мислене, което предхожда образа.

От редакцията на дружеството за романи в картини и комикс изкуство "Диаскоп"

Заглавно изображение: Benedetta Cappa, Synthesis of Marine Communications

►

Дигитална библиотека Диаскоп: Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.