Митове, мъдрости и поетичният свят на предците

ПРОФИЛИ 

►

Автор: Уейлър Велъри

1 май 2026

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

В атическите драми от 5 в. пр. н. е. много се говори за богове и герои, които атинянският зрител разпознава моментално. Атина и езиците по това време са били напредничавата, променлива и задължителна рамка, в която са били поставяни митовете. В тази постоянно развиваща се културна и лингвистична ограничена среда, гърците са можели да се срещат и общуват с миналото си с нова чувствителност и нужди, диктувани от събитията и историята на града. Съществува и друга причина, поради която същите митове, поставяни на сцената от Есхил, се различават от начина, по който Омир, Стезихор и след тях Софокъл и Еврипид са ги третирали преди това, макар че са се занимавали със същите теми. Всеки от тях изтъква визия, базирана на безпрецедентно познание (или мъдрост), предшестващо общо чувство. И така, в продължение на векове, вниманието се фокусирало върху съответните сюжети и ги модифицирало според човешката гледна точка на времето, в което се заражда Западната цивилизация, дълбаейки усилено в природата на различните герои.

В днешни времена преходът от литературната памет, съдържан в онези текстове отпреди две хиляди и петстотин години, към сцената на древните хора и нейното тълкуване е нещо изключително сложно, но пък удивително и необходимо. Точно толкова тежка е драматургичната стратегия, нужна за организирането и разкриването на образите и техните съдби. Всички знаем добре, че Демокрацията, Градът и Театърът възникват по едно и също време, за да „обуздават“ разрушителните импулси на хората, да направят организирания живот социално поносим.

Точно както знаем, че трагедията „Орестия“ на Есхил е една история, разделена на три трагедии или по-скоро три епизода, чиито корени лежат в традицията преди Сократ: убийството на цар Агамемнон от жена му Клитемнестра след завръщането му от Троянската война, отмъщението на сина му Орест, който убива майка си, за да отмъсти за баща си и да си възвърне трона, преследването на майцеубийството от ериниите, които представляват вината и окончателната оправдателна присъда на съда, съставен от граждани. Имайки предвид това: кой днес би могъл да е Агамемнон? Кой Клитемнестра? А Орест? Кой може да е Егист, Електра или Касандра?

В кой град би могло да се случи убийството на жени, което характеризира Орест, без да се снижи до варварството на неприемливо минало?

Много често, за да се преодолее метафизичната безизходица на философското или историческо мислене, или съвременното повсеместно технологизиране, точно хората на изкуството, а не други видове интелектуални изследователи са тези, които са новите „световни инженери“, защото те се оказват в благоприятна позиция, защото си взаимодействат с реалността. Преди всичко поради тази причина се създават формите на изкуството като цяло - онези, които разчитат на сетивата по начин, подобен на занаятите, работейки с най-напредналите технологии за комуникация, могат да се намесят в предефинирането на етика, която е адекватна за съществуването ни чрез взаимодействие с технологичния артефакт.

Древните митове и причините за техните отражения и намерения, недостатъци и истини, трябва да се разкрият отново, да се изтъкнат и направят достояние със страст и внимание. Те са митове, които трябва да се подложат на преценка много внимателно. Имат нужда мъжете и жените на 21ви век да слушат по нов начин. Думите са изложени на светлината на разума, която, идвайки от текста, от мисълта в различните й форми и от митовете, които те съдържат, стимулират гласовете и телата на актьорите да се движат ясно и поетично, по начин, подходящ за нашето време, за да възпроизведат отново емоция и диалог. Те се нуждаят от „различен“, автентичен начин на слушане, искрен и внимателен, по някога дори жесток, както отбелязва Антонин Арто, за да станат отново разпознаваем глас: да вълнуват, да развихрят въображението и да влизат в диалог със зрителите. Същите тези зрители, които претендират да представляват и които ние молим да слушат.

Както италианският поет и автор на сценарии за филмите на Федерико Фелини Тонино Гуера повтаря много пъти: „В киното, в театъра човек винаги се нуждае от идеята на публиката, т. е. на читателя, слушателя, зрителя, който довършва онова, което авторът, актрисата или актьорът просто прокламира.“. Днес, повече от всякога, имаме нужда да знаем кой ни слуша, приноса на онези, които ни гледат, техните съмнения и техните истини.

Уейлър Велъри

 Уейлър Велъри има магистърска степен по изящни изкуства и драматургия от университета Харвард. През 1973 г. той основава списанието Sul Porto в Чезенатико, Италия, което се занимава с въпроси на културата в провинцията. Той е личният асистент на Дарио Фо и Франка Раме от 1980 до 1995 г. През 1981 печели международната литературна награда Мондело за „Песен на нещастния влюбен“. През 1985 г. основава и менажира независимото списание Il Taccuino di Cary в Лондон. Автор е на четири книги. От 2000 до 2007 е основател и режисьор в Международния младежки театър Cantiere – проект в сътрудничество с град Форли и университета в Болоня. През 2005 издава поетичната антология Deliri Fragili. Превеждал е различни творби с поезия, проза и драматургия на италиански.

През 2006 г. основава международния поетичен фестивал Il Porto dei Poeti. Пише за списанията Teatri delle Diversità и Sipario, както и за електронното литературно списание lamacchinasognante.com. Член е на екипа на „Театър на поетите“ в Кембридж, Масачузетс. Понастоящем е изпълнителен директор на Международния музей на маските на Амлето и Донато Сартори в Абано Терме до Падуа.

Изображение на корицата: Маска от семейната работилница за маски „Сартори“.

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.