Наградите "Принцеса на Астурия" в Овиедо: От комикса към новото разбиране за автора

History of  Bulgarian comics

►

Понякога една награда разказва повече за историята на изкуството, отколкото дълъг списък от определения. В испанския град Овиедо от 1981 г. се връчват наградите, известни днес като „Принцеса на Астурия“. Те са сред най-известните международни отличия в Европа. В осем области се срещат изкуството, литературата, науката, техниката, социалните науки, комуникацията, международното сътрудничество и спортът. Отличени са личности и институции от различни области на човешкото творчество, а церемонията се провежда в присъствието на испанското кралско семейство.

Наградата има и впечатляващ материален и символен образ: лауреатът получава 50 000 евро, диплом, отличителен знак и специална скулптура на Жоан Миро - превърнала се в символ на отличието. Но може би още по-важна е самата сцена на връчването: в Овиедо творци, учени и институции от различни области застават в едно и също пространство на обществено признание. Именно това превръща наградата в интересен свидетел на променящата се представа за човешкото творчество.

Овиедо може да се разглежда като своеобразен компас на променящото се разбиране за автора.

През 2000 г. наградата за комуникация и хуманитарни науки е присъдена на Умберто Еко - писател, семиотик и изследовател на културата. Името му е особено важно за историята на комикса: още през 60-те години Еко участва в онова европейско интелектуално движение, което започва да разглежда масовата образна култура и комикса като явления, достойни за сериозно научно изследване.

Дванадесет години по-късно същото отличие получава Шигеру Миямото - създател и дизайнер на игрови светове и персонажи. Тук творческият автор вече не е непременно само художник, който създава неподвижно изображение. Той може да проектира образ, персонаж, пространство, правила и цял свят, в който зрителят се превръща в участник.

През 2014 г. идва един от най-важните моменти за Деветото изкуство:

Куино, създателят на „Мафалда“, получава наградата за комуникация и хуманитарни науки. Самата фондация отбелязва, че той е първият карикатурист, отличен в историята на наградите. В решението на журито не виждаме комикса като второстепенно приложение на рисунката - оценява се неговата способност чрез рисунка и кратък образен разказ да достигне до хора от различни култури и да поставя въпроси с универсално значение.

Десет години по-късно, през 2024 г., Маржан Сатрапи получава същата награда. „Персеполис“ вече е световно разпознаваем пример за графичен разказ, чрез който личната памет, историята и политическите сътресения могат да бъдат превърнати в универсален човешки разказ. Фондацията я представя като една от значимите фигури на световния комикс.

А през 2026 г. наградата за комуникация и хуманитарни науки е присъдена на Studio Ghibli. Тук се срещат манга, анимация, кино, дизайн на персонажи, музика и технология. Историята на студиото е неразделна от творчеството на Хаяо Миядзаки, а фондацията изрично проследява връзката между неговата манга и последвалото анимационно творчество.

Специална скулптура на Жоан Миро, превърнала се в символ на отличието с тежина 8 килограма

Така пред очите ни се очертава необичайна последователност: теоретик на културата, създател на игрови светове, автор на комикс, автор на графичен роман, анимационно студио.

Това не означава, че тези изкуства са едно и също. Обратното - те запазват своята специфика, но институционалното признание показва, че понятието „автор“ постепенно се освобождава от представата, че творецът непременно трябва да принадлежи към една стара, предварително затворена категория.

Появява и един особено интересен въпрос за историята на комикса.

Когато през XIX и началото на XX век се оформят съвременните визуални медии, новите форми често стоят между вече съществуващи изкуства. Фотографията дълго време трябва да доказва художествения си характер. Киното преминава от техническо нововъведение към самостоятелен художествен език. Комиксът също дълго се движи между рисунката, литературата, печата, карикатурата и масовата култура. Постепенно става видимо, че новото изкуство не е непременно по-малко изкуство, само защото използва нова технология или съчетава различни средства. Точно тук историята на Овиедо се среща с една по-стара европейска история - тази на опитите през 60-те години комиксът да бъде разглеждан сериозно като културен и художествен феномен. Около Claude Beylie, Giff-Wiff, CELEG и по-късно Умберто Еко се оформя среда, в която въпросът вече не е само „харесваме ли комикса?“, а какъв е неговият език и какво място заема той в историята на образното мислене.

Оттук нататък следващият въпрос е естествен: ако всяко изкуство има собствен език, защо езикът на комикса трябва да бъде разглеждан само като разновидност на друг език? Това е и една от причините „Диаскоп“ да говори за Деветото изкуство не като за почетно звание, а като за проблем на културната история. Комиксът има своя организация на кадъра, последователността, паузата, движението, жеста, прехода, съотношението между образ и слово и особено - отношението между отделния образ и времето, което възниква между образите. Тъкмо затова неговото място не може да бъде определено само чрез близостта му до илюстрацията, карикатурата, киното или литературата. Тези изкуства могат да се срещат, но срещата не заличава различието.

За „Диаскоп“ историята на Овиедо има значение, защото показва как една голяма европейска културна институция в течение на десетилетия разпознава творчески принос там, където границите между изкуство, комуникация и технология постепенно се променят. Куино не става по-малко художник, защото работи в комикса. Миямото не става по-малко автор, защото работи с интерактивна технология. Сатрапи не престава да бъде художник, защото разказва история чрез последователни изображения. Studio Ghibli не е „техническо студио“, защото използва анимационна технология. Технологията става средство, а авторството остава човешкият център на творбата.

В този смисъл Овиедо е добър компас. И това е една от задачите на „Диаскоп“: да събира документите, историята и аргументите за Деветото изкуство, чрез които обществото само да може да види посоката. Компасът не избира пътя вместо човека, той показва посоката.

Информация от Дружество за романи в картини и комикси "Диаскоп"

►

Дигитална библиотека Диаскоп: Начало на българската теория на Деветото изкуство (1987–1994) по материали от ранни научни публикации на Георги Чепилев

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

За професията Комикс артист / Автор на графични романи

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.