Стоян Терзиев: Христина Мирчева, която обитава предсънието

ОТЗИВИ, РЕЦЕНЗИИ, МНЕНИЯ

►

Думата „хипнаготия“ ще я срещнете само в заглавието на тази книга. Това понятие маркира границата между съня и будността – територия, от чиято енергия са черпили вдъхновение творци като Салвадор Дали и Мери Шели. Отскоро в българското литературно пространство шества и друг автор, който витае в същото мистично измерение – Христина Мирчева.

И в това предсъние авторката съвсем не се чувства като гостенка. Напротив – още в стихосбирката си „Ускорени пейзажи“ (2015 г.) лирическият й глас развива темата за движението между сън и реалност, за нюансите на меланхолията и за опита да се изразят неща, които често убягват на езика.

В новия си сборник с белетристични произведения Мирчева отново борави с материята на предсънието, но този път с похватите на прозата. Казвам „сборник“, защото в тази книга аз лично откривам както кратки разкази, така и мигновени импресии и прозаични миниатюри с философски прозрения.

Авторката не се е ограничавала жанрово – дала си е свобода, за да изрази психологията както на героите си, така и на собствения си белетристичен глас.

Често Мирчева разказва със сърцето и ни запознава с образите си – младата художничка Ира, под чиято семпла рокля се крият резкúте белези на душата й; загадъчната съседка от една тъй желана, но така и неосъществена среща; мис Марпъл в нейния малък, почти будоарен свят, обитаван от една селска жена с артистичен натюрел; крехката Ива, която е духовно ограбена от своя дългогодишен партньор, но очаква идващия ден на една веранда, където залезите обещават да са най-красиви… И само нейни!

Будна ли е Мирчева, или сънува? Не, на границата на двете състояния е. На много места в самата белетристика е вплетена поезия и това е чудесно. Нежната чувствителност на поетесата разказвач пулсира с равномерния ритъм на предсънието.

Да видим!

„Сияйно-жълти сърцевидни листенца,
подухвани от лек ветрец, 
падаха в забавен каданс върху пейките.
Рижо куче с пробито ухо
пробяга по алеята…“

Не е ли това поезия? А всъщност е финалът на разказа „Банка“, който си позволих фриволно да разчупя като стихове върху белия лист.

Или пък друг финал на разказа за мис Марпъл:

„Свещта на фенерчето потрепва,
жулва крилцето на малката грозна нощна пеперуда,
потрепва и угасва.“

(разчупеният поетически слог е мой – бел. моя)

Будна ли е Мирчева, или пък сънува? Трудно е да се каже. Просто ни води из своя свят на предсънието, населен с образи без сенки, със сенки без тела, със съдби и животи, тъй крехки и раними, като онази сребърна нишка, която виси между съня и душата на този, който сънува.

Стоян Терзиев, журналист и писател

Фотокредит: Стилиана Георгиева- Stella

Стоян Терзиев в Диаскоп

Христина Мирчева в Диаскоп

Екатерина Костова: "Хипнагогия" от Христина Мирчева — необикновена книга, която ще ви накара да виждате незримотО

НОВИ КНИГИ: Христина Мирчева и "Хипнагогия"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.