Денчо Владимиров: "При ушния лекар"

В лекарския кабинет вле­зе пациент и от вратата с все сила извика:

- Добър ден, докторе!

- Заповядайте, седнете! - посочи с ръка ушният специалист.

- Благодаря, не пуша! - поклати глава другият.

- Седнете ви казвам, откъде накъде пък ще ви карам да пушите тук! - усмихна се лекарят и отново посочи с ръка.

- А, не, нито една! - новодошлият бе категоричен.

- Е, щом не искате да седнете, стойте прав! - вдигна рамене лекарят.

- Благодаря - каза мъжът и седна.

- Откога е този нежелан дефект  у вас? - зададе първия си въпрос лекарят.

- От двадесет години.

- Още тогава сте оглушали? И идвате чак сега при мен?

- Не, тогава се ожених.

- Какво ме интересува кога сте се оженили?!

- Нали ме питахте откога имам жена. Е, и аз ви отговарям.

- Не ви питам откога сте се сдобили с жена, а с този нежелан дефект в ушите! - викна лекарят. - Тежък случай!

- Съгласен съм - любезно се усмихна мъжът.

- С какво сте съгласен?

- Ами за жена ми. Щом се отдаде случай, ще ви запозная.

- А,  този ще ме изкара днес от релсите,  ами да го махам   по-скоро   от   главата си!  -  забарабани нервно с пръсти  по  бюрото си специалистът.

- Точно така - реагира веднага пациентът.

- Кое е „точно така"? - сепна се лекарят.

- Ами това, дето го казахте: човек пати от главата си. Ожени се и свършват радостчиците му, стъпват му на врата.

- Хайде, легнете на ку­шетката да ви прегледам! - отново посочи с ръка ушният лекар.

- О, благодаря, вече ви казах, че не пуша! - категорично заклати глава пациентът.

- Но трябва да легнете, няма да ви преглеждам прав я!

- Точно така - съгласи се другият. - Хубаво е, че признавате, че съм прав. Лоша работа са жените.

Лекарят изохка.

- Повече не мога. Чака ме цял ден работа. Поне още десет глухи като него ще минат оттук. Трябва да се разделям с този тип...

- А, не може! - пак за клати глава мъжът.

- Така ли? Че защо? - настръхна лекарят.

- Заради децата. Ще ги дадат на нея. Иначе отдавна да сме се разделили,  тя не е мой тип. Вие да не сте разделен?

Лекарят бързо написа рецепта и я подаде на пациента.

- Като изпиеш лекарствата, ще си отвориш ушите! Антибиотици.

След месец мъжът се появи отново.

- Вече чувам отлично - каза още от вратата той.

Лекарят въздъхна облекчено.

- Станало е просто чу­до… Е, продължавайте да вземате лекарствата. Ще ви предпиша и витамини...

- Почакайте, докторе, дошъл съм за друго, ... - запристъпва смутено мъжът.

- Какво ще желаете?

- Как да ви кажа, докторе, преди като не чувах, съм бил къде по-добре. А сега вече живея в истински кошмар – денонощно чувам воплите и стоновете на ограбения ни и ограбван народ от престъпници и управници, виковете за помощ, за парче хляб, за дарения за лечения, за изоставени деца и старци… Няма отърване от кошмара, колкото и да си запушвам ушите с тампони. Помогнете, докторе! Направетe ме отново глух, да не чувам тези вопли и стонове на народа ни!

- Мда… Вече имах такъв  случай! - въздъхна докторът и потупа отчаяния си пациент по рамото - Един  като вас също получи  този страничен ефект, но се оправи бързо. Престана да чува всякакви вопли и стонове на народа и вместо тях слуша само благодарствени песнопения ден и нощ…

- И как се спаси  този нещастник, докторе? Как успя да се отърве от кошмара да чува ден и нощ воплите и стоновете на народа?

- Ами… стана депутат. Съветвам ви и вие да направите като него. Влизайте в политиката, приятелю и ще престанете да чувате и вопли, и стонове  народни, докато сте жив !..

Илюстрация: Георги Чепилев