Българска любовна лирика: Николай Райнов (1889 - 1954)
14.02.2014
Валентинки от "Диаскоп"
Не помня те...
Не помня Те, каква беше, кога Те зърнах пръв път. Дали се смееше? Бляскаше ли в извитъка на шията Ти страшният багрец на страстта? Дали горяха очите Ти в росната мъгла на потайна жалба?
Казват ми, че си блян, оживил женската снага и добил гиздост от съчетание на слънце и пръст.
Не знам.
Ти често съединяваш душата на човека с мътната полудуша на животното и в очите ти блесва ранното искане на момичето, което вижда, че е голо. Сласт ли е Твоето име? Или - Невинност? Не помня Те, каква беше, кога те зърнах пръв път.
Казват ми, че си безумие, оживило женска плът и добило хубост от сливане на безсмъртие с пепел.
Не знам.
Помня ли Те, каква беше, кога Те зърнах пръв път?
рисунка: Николай Райнов
редактор: Христина Мирчева