Иван Вълев: "Подлезът"
25.02.2014
След яростните митинги по зимните площади,
след знамена, възторзи, гладни стачки, клади –
настъпи времето на болка и покруса,
на шокова терапия и на погнуса.
И слязох в оня подлез с римските мозайки,
за да продавам книги на последните грамотни
срещу стотинките на тъжни майки
и левчета на инженери безработни.
Градът минаваше пред мен: окъсан, мръсен,
дори в неделен ден градът ме гледаше навъсен.
Предлагах му поезия, съвети за любов и глад,
предлагах му романи на Агата Кристи...
Но всеки бе се свил в бърлогата на своя ад
и за разбития си дом очакваше криминалисти...
Не се поспря нито веднъж и кмета
да хвърли поглед към книжлето на поета.
Над подлеза гърмяха джипове и автобуси,
в които може би се возеха банкери и лихвари,
и сутеньори, наркодилъри, убийци и евнуси...
А долу – семкаджии и цветарки, и гайдари.
Така стоях в студа напразно чак до мрак
и в длани духах, и пристъпвах аз от крак на крак.
Мечтаех си да мине някой римски император,
да слезе от карета най-богатата в света жена,
която заедно със мраморния театър
ще купи подлеза и книгите ми до една.
илюстрация: Георги Чепилев
ВИЗИТНА КАРТИЧКА
Иван Христов Вълев е роден на 29 юни 1942 година в село Стрелци, Пловдивска област. От 1954 година живее в Пловдив, където е завършил средно образование. Дипломира се като полонист през 1966 година в Софийския университет “Климент Охридски”, където по онова време лектор по полски език е проф. Тереса Домбек. Като студент е участвал в семинарите на Полоникум във Варшава, а по-късно неколкократно пребивава в Полша като стипендиант на полското Министерство на културата. Дебютира с преводи на стихове от Слонимски и Ружевич в антологията “Съвременни полски поети” (Издателство “Народна култура” , София, 1967 г.). Работил е като преподавател по полски език в Института по туризъм в Бургас, литературен ръководител на Кукления театър в Пловдив редактор в телевизията и в литературното списание “Тракия”.
Най-дълго време, 18 г., е работил в Държавно издателство “Христо Г. Данов” – Пловдив като редактор, а по-късно и като ръководител на редакцията за преводна художествена литература. Допринася за издаването на книги от полски автори като например Мария Кунцевичова, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек, Тадеуш Новак, Ришард Капушчински и др.
От 1984 до 1989 година Иван Вълев е вицедиректор и директор на Българския културен и информационен център във Варшава. После в продължение на 10 г. работи като преподавател по полски език и теория на превода в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Участва като автор и редактор на полонистичните материали в списание “Славянски диалози”. От 2005 година е пенсионер.
Иван Вълев е член е на творческите съюзи на писателите и преводачите в България. Издал е 9 стихосбирки и един роман. Негови стихове са превеждани и печатани в антологии и списания в Полша, Русия, Чехия, Австрия, Унгария и др. Превел е над 10 книги на полски автори, сред които Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек, Станислав Дигат и др. За дейността си като преводач е получавал награди:
-
Отличие “Заслужил за полската култура” – 1979 г.;
-
Първа награда на Младежкия съюз в България за най-добър превод на млад преводач на поезия (1982 г., за Ивашкевич);
-
Първа награда на Съюза на преводачите в България за най-добър превод на поезия (1985 г., за избрана лирика на Ян Кохановски
Освен в отделни книги преводачът е публикувал преводи на стихове (между другото на Херберт, Шимборска, Илаковичувна) и разкази в периодиката – в такива списания като “Съвременник”, “Панорама”, “Септември”, “Пламък”, “Родна реч”, “Страница” и др.
редактор: Христина Мирчева