Добрина Топалова за книгата "Любовна лирика" от Иван Вълев

Поредната книга на Иван Вълев доказва безспорно принципа, че любовната лирика често се оказва онази част от творчеството на поета, която може да каже всичко за творческия му свят. Тя приютява читателя като убежище на човечността чрез най-универсалната тема на човешкото съществуване - любовта. Но в същото време го въвежда и в автентичната драма на творческия аз и в екзистенциалните проблеми на времето и цивилизацията. Тази поезия е създадена от поет ценител и забележителен преводач, а за превода се твърди, че е възможно най-интензивният тип четене. Иван Вълев е самобитен поет, за чието творчество е характерна подчертана рефлексия за литературата и естетическите й езици, за литературния мит и историческата му динамика. Затова наред с всичко друго едно от най-интригуващите неща в поредната му книга е това как автентичният творчески почерк на поета борави с естетическата хронология и синхрония на културните езици.

Книгата оставя у читателя усещането за специфично единство и свързаност на стихотворенията в един цялостен текст. Най-видимата тематична линия на единството й се осигурява чрез годишния цикъл на времето, който представя сезоните на любовта у преживяващия човек, а и непрекъснато напомня за кръговрата на времето в земния живот на човека, за крайното му съществуване. Нейната пролет е дионисиевски пристъп на битието - отхвърлящ културния навик и нормата на човешкото като предразсъдък, цивилизационното клише. В първото стихотворение "Сами в зелената гора" човекът преживява неистовостта на живота и първичната природност на земното си битие, благославя любовта като отрицание на раздялата и смъртта...

фрагмент от рецензията, прочетена на премиерата на "Любовна лирика" в Бургас, 29 ноември, 2012

Иван Вълев в "Диаскоп": "Подлезът"

снимки: две премиери на "Любовна лирика" с Марин Колев, Жоржета Чолакова и Стойо Вартоломеев

редактор: Христина Мирчева