Денчо Владимиров: „СТЪКЛАРИТЕ ПОЧИВЕН ДЕН НЯМАТ”

Съвременна притча 

Тия дни, от последните събития  на континента, се размислих коя е най- фаталната   за живота  на планетата ни професия от много години? И неочаквано открих, че това е професията на… Стъкларя. Да, един особен вид стъклари  са  вече от векове  господарите на света!  Как става това? Ами по метода  изследван и подсказан ни  гениално  от Чарли Чаплин в неговия филм ”Хлапето”. Помните, нали? Минава хлапето, наето срещу някой бонбон от Стъкларяq и троши с камъни прозорците на домовете  в тихата улица на  някое тихо градче. А след Хлапето върви Стъкларят с подвижното си  професионално оборудване и стъкла, и срещу добро заплащане  сменя  помляните прозорци на стъписаните от шок и ужас  хора.

Така Стъкларят все не остава нито ден  без работа и без печалба.

А Хлапета винаги се намират. Зарaботват  по  някой бонбон или сладкиш  и също са  доволни. А тичащият след тях Полицай, освен смях, други не може да  предизвика – няма санкции за хлапетата, чупещи прозорци  – хлапе е, не може да го осъдиш.

 И от Чаплиновия филм,  ето че  хитроумният  стъкларски  опит е  пренесен и в  световната политика и  се използва с пълна сила!   

И  вече два-три века като се започна едно чупене на прозорци на тихи  улици в планетата, не е спряло и досега!

Така  се появява Хлапето, с  известната си императорска  френска шапка и наполеонки, което изпочупи „прозорците„ на цяла Европа и Русия! А след него, то се знае, вървяха Стъкларите в различни образи – като банкери, които спешно помагат на нуждаещите се със заеми за възстановяването на поразиите от Хлапето.

След време идва ред  на Хлапето, което  в началото на ХХ век  спретна цяла война с трошене на „прозорци” на утихналия за известно време  европейски континент. При това чупене на прозорци тогава за пръв път замириса на отровни бойни газове.

След това Стъкларите си  създадоха и Хлапето Лео /Лев/, което бе изпочупването прозорците на една шеста от света, но тук Стъкларите удариха на камък – появи се един нестандартен грузин, който им развали стъкларския сценарий за дълги години. Докато стъкларите не си отгледаха своето стъкларско лоби в тази една шеста част от света  и след десетилетия тук се пръкнаха хлапето Миша, Боря, Еди, Егорка и цялата им  клика, които изпотрошиха прозорците на  „едната шеста от света”. И чак тогава Стъкларите стъпаха и тук с банките си, с пирамидите си „МММ” , с монополите си, с  обслужващите ги бандити с бели якички , и въобще с всичките си „стъкларски „  мурафети „от Москвы до самыйх до окраин „…  

 Светът още, още не може да се  съвземе от подвизите на Хлапето с характерните мустачки, с характерния му  поздрав на римски легионер, съпроводена с характерното му   излайване  на  арийски. Под благосклонния поглед на Стъкларите, това мустакато  хлапе  през ХХ век  потроши  „прозорците” на цяла Европа и земите до Урал и къде ли още не. А след него пак в разни образи-  на банкери, съветници, въоръжени до зъби „пазачи” с бази и ракети, вървяха  Стъкларите с банките си и прочие…  да възстановяват с разни планове Маршал, помощи, заеми , опустошенията от Хлапето и бандата му, разроила се къде ли не по света. И пак  измъчени пари потичаха като реки в портфейлите   стъкларски   под благодарния поглед на  даващите ги  и късащи от залъка на децата си  обитателите на  поразените  от Хлапето с мустачките домове…

 И като погледнем, в историята все това виждаме – тичащи по улицата и чупещи прозорци с камъни Хлапета, неефективно гонещи ги полицаи и прокурори, и   пристигащи след това  тежко и  могъщо на опустошените адреси Стъклари  в образи на банкери, съветници /военни, икономически  и прочие/, лектори, организатори на семинари,  консултанти по проекти, експерти по „опазване на сигурността”. И пак навред  те  волю-неволю са посрещани  с благодарен поглед на потърпевшите от лудориите на Хлапетата, които много скоро стават послушни слуги на благодетелите си… Така в края на миналия и началото на този век бяха изтърбушени  от Хлапетата тихи и спокойни  улици  в цели континенти, Европа, Азия, Африка, с какви ли не камъни –включително и с обеднен уран,  със само насочващи се безпилотни ракети, с шок и ужас. Срещу шепа шарени бонбони и сладкиши се трудеха Хлапета с различни имена – руски, украински, грузински, немски, чешки, полски, български, сръбски, гръцки, арабски, латиноамерикански  и още, още…

 И все така  сополивите  Хлапета с камък в ръка – със затрогващи изражения на съпричастност към опустошените домове и днес  вървят пак – Стъкларите.

Така те  почивен ден нямат.

 Чувате ли ?

 Прас-дрън-дзън… прас-джан-джун… прас…

 Всеки един миг някъде по света  тичат  Хлапетата и се трошат стъкла.

 И  след това, ей ги на,  с вид на ангели и херувими,  пристигат  като спасители Стъкларите.

илюстрация: Георги Чепилев